Честит рожден ден, Ери :)

Да видим дали ще объркам нещо от първия път.
Вчера беше спокоен ден като се изключат 5 часовите ми опити да изшия лицето на Кристин върху “кристално-сините” си дънки.Подчертавам кристално-сини,тъй като аз синьо не обичам,а какво остава за другите му оттенъци.И нали трябваше да има нещо хубаво върху тях, за да ги нося въобще,реших да е картинка на Кристин и Ерик.Нарисувах си шаблон на един А4 ,дори повторих-с мастило,за да ми се виждат основните линии.Всъщност успях да нарисувам само нея.Него,за да не ми се късат още нервите,го оставих за понататък.След това седнах да я пренеса и на левия крачол на дънките,но не би.Носът й стана като на катерица,косата й-като коноп,а по обясними причини ме можех да ползвам гумата за….пети опит.Тъй като до първите 4 плата още позволяваше да се размазва върху него и повторно да се рисува.А след като установих,че съм разляла по малко мастило и от двете страни на въпросния крачол,теглих една благословия на цялата работа,поставих листа с мастилото върху крачола и направо започнах да шия върху него,като междувременно трябваше да се браня върху налитащите ми незнайно откъдевзелисе три тръси мухи. Борбата с мухите и иглата продължи докъм 20.00,когато отидох да гледам дузпите между Португалия и Англия на изкуствената светлина на лампите в компанията на баща ми,но не и на майка и след момента когато осъзнах,че повече разшивам,отколкото да зашивам,оставих конеца и се отдадох на играта,само за да видя как любиите островитяни падат от незаслужилите португалци.И ен мисля,че Руни е виновен с нещо. Следваше преразпределени на силите по стаите,вечеряхме,после майка гледа с нас “Кейт и Леополд”,след това аз и майка гледахме края на “Кейт и Леополд” в моята стая,поправяхме прозореца,прехвръкнахме за началото ан Бразилия и Франция и …о,свещен ужас.Няма да коментирам следващите 90 минути,но след края бях толкова отчаяна,че дори не намерих сили да се разплача като хората.Но пък бях достатъчно бодра,за да отрая до вечерния преглед на СП-то по БНТ,за да изслушам още една порция хули по адрес на Роналдо,Роналдиьо и Парейра. Като само един от тримата ги заслужаваше всъщност. :Р В крайна сметка тази сутрин успях да се разчувствам над баницата си с кайсиевото си сладко и си поплаках,че едва ли ще го видя скоро да играе в следващите месеци.Надявах се да ги гледам поне до неделя,за финала.Но енивей-се ла ви,независимо дали това ми допада или не. :) Поне ще си дочета третата глава.

И все пак се пренесохме. Заедно с по-важните постове от старата Шизофрения. Тя… все още не е на изчезване. Но сигурно ще стане. И коментарите се пренесоха в съответните си постове, но всичките с днешна дата. Както и да е, ще го преживеем :)
Така или иначе, тук доста ми харесва. Темата, на която заложих, си няма превю… тъй че е изстрел в тъмното.
Всъщност, важното е не къде сме, а да сме заедно, а пък ние все пак сме.
Щях да пиша и едни други неща, но ги забравих :) поздрави!

Чудя се кое… кое ли е било това нещо, което ме накара да забравя, че I’m so afraid to fail, that I won’t even try ?
Поздравявам всички, които ще видят това, с Life For Rent на Dido :)

Днес се навършва една година откакто си купих “Фантомът” на Гастон Льору и съответно една година откакто съм прочела книгата.помня,че беше единствената останала в града,лично проверявах. :) и единствената,която съм обикнала толкова много.да,дори “Властелинът” не съм обичала толкова,дори в най-добрите му времена.още помня,че след като си я взех сутринта,трябваше да мина да си прибера бележника от училище,там прочетох малко,а като се прибрах вече не можех да я пусна и четох,четох,докато не стана 19.30 и не трябваше да ходя на пощата за събирането с класа.до това време вече бях стигнала до епилога.взех си книгата,хванах едно такси до пощата,хапнах едни спагети и си поговорих със сашо и методи,след което към 23.30 всички се разплатихме и по-голямата част тръгна към Маскито за по един ром, а аз с възможно най-голяма скорост се отправих към къщи. Към 23.50 вече бях на моето легло с книгата в ръка и за 3-4 минути изчетох епилога. После го изчетох още някол пъти, като междувременно не преставах да плача. По едно врем си зивадих кожения тефтер със златните ръбчета и написах първата глава от единствения ми истински дневник.представлява нещо като откровение към него и как е променил живота ми,а той наистина ми помогна да положа някакви усилия в тази насока. защото след като затворих книгата,в онези минути на болка и състрадание си обещах пред себе си и пред него да се опитам да стана по-добра.може би не съм постигнала много, но продължавам да се боря и се надявам, че след време ще дойде и този ден, в който ще се изправим очи в очи с него, било то на този свят или на онзи, и с чисто сърце, ще му кажа, че съм изпълнила обещанието си.

а лошото е че взе да ми свършва содата,с която си почиствам висулката и синджира за нея,макар че едва ли ще ги нося двете едновременно,защото като е с кожичка си контрастират и на нейния фон изяществото на буквичката изпъква още повече. а още по-лошото е,че докато намеря буркана със содата се наложи да близвам по малко от съдържанието от тези със солта,захарта,брашното и още воланд знае какво.дори от солта два пъти,за да се уверя окончателно, че солта просто си е противна и колкото и не е чак толкова противна, че да бъде сода.
-
дали вече са пристигнали във варна?
-
ланна сервитьорка… “помилуйте, королева!”

всичко се затрива след време,но за това най ще ми е мъчно. то ни беше ‘ознаменуването на сдобряването’. преди 5 месеца и макар че ти си тук отначалото,готова съм да плача и за двете.
*си подготвя дузина носни кърпички*

Разни работи наоколо дават отклонение. Клавиатурата ми най-вече. Преди малко стрелкичките не работеха, от време на време `х` и `б` просто се изключват, а понякога - в Скайп - просто превключва на фонетика. Искам да изясня - аз НЯМАМ и НИКОГА НЕ съм имала инсталирана фонетика, флекстайп и други бози. Не са докосвали машината ми. Само английски и БДС имам, затова смятам много нечестно това, което се случва.
Аз тая клавиатура миналия април я полях с вода и сетне я суших със сешоара. Може от това да е. Знам ли…
И новата Опера дава отклонения. Много нацепва, а промените са абсолютно ненужни… по-добре вместо часовници във формата на сърца, да я бяха научили да разчита всичките джаваскриптове и да не е толкова опърничава. Това, дето толкова й харесвах, беше че е много бърза и като натиснеш стоп или бек не забива. Ами си спира. И като превърташ страниците не ти ги зарежда наново, както прави сега. Боза отвсякъде. Готина е, де, и нямаше да протестирам за нищо… само да не забиваше.
Но това може да е и от лоу-диск-спейс-он-драйв-Це\Е отклонението. Никакво място няма… много тревожно. Единствената ми възможност е да си изтрия Хаос Легиона. Ама няма да го направя. От цял месец кисна на едно място, трябва да взема да я играя… иначе като нищо ще изгледам филмчетата и ще се спойлна. Пък аз ги гледам чак като им мине мястото в играта, щото тя дава отклонение и ми ги пуска наопаки :р затова твоята любима Кейт Ший ги гледа с настранена в клони глава.
А тя главата също дава отклонение. Пак опитах да гледам Closer и пак го изключих и със злоба изтрих на третата минута. А снощи участвах в томболата за покани за Ерос. Я си представи сега да си спечеля покана. Искам на Ерооооос!
(да бе, искам. Ако спечеля трябва да му дръпна някоя и друга песен да знам за какво става дума :р и това ако не е отклонение)
б м г.