Честит рожден ден, Ери :)

Ямбол започва да ми действа и отчитам коя дата сме единствено рано сутрина. След това съм свободна да забравя. Започнах “Кукла”-та, но не съм сигурна, че ще я завърша на време. Въпреки големия шрифт, широките полета и картинките. Всъщност илюстрациите са много мили и много скицести. Много ме радват. Имаше един много симпатичен келнер в полето на третата страница. Изобщо, рядко има страница съвсем без картинки :) А дори още не съм разбрала каква точно е книгата. Пише “роман”, което ме обнадеждава. Но наскоро научих, че романите не са книги за любов, въпреки че звучат като “роман”-си. Както и да е, ще го преживея =) Поздравявам те с Holy Water на Edguy.
Днес си намерих, хепили и най-сетне, оцветителя и след около час ще бъда лилава. Зависи кога ще мога да се шмугна в банята, без да преча на някого. В мен се прокрадва съмнението, че няма да изглеждам добре. В който случай ще бъда “алтернативна”. Но съм по-склонна да вярвам че “както-винаги-пък” ще изглеждам добре, или няма да се забелязва. Последното ще е тъпо, защото оцветителя е два и петдесет, а пък един билет за кино е два лева. Днес не гледахме нищо на кино, понеже тази седмица филмите са “Поличбата ШШШ” и “Фалстарт”, пък Е. не искаше да гледа нито един. Аз пък съм склонна утре да ида на втория, понеже бил романтична комедия, тоест ще е забавен и ненатоварващ. Решаващ е фактора, че е и евтин. Колкото пуканките в София.
Затова пък гледахме разни работи по телевизията, включително “Щастливи заедно”, който до средата беше много мил, обаче после изтъпя и си изгуби шансовете. Имам предвид, не ща да гледам за неща, които се случват IRL, във филм с такова хубаво начало.
Мисля като се върна вкъщи да започна да гледам телевизия. Между гледането на “Сладката Канди” и “Войната на зверовете”. Вярвам в торентите и те също вярват в мен, тъй че ще мога да си изгледам и двата сериала. Но се оказа, че гледането на телевизия е забавно, ако си търпелив и непретенциозен.
Лошата новина продължава да ме застига и трови, макар и вече по-малко. Вече си имам и мантра, която ме спира да си го изкарвам на бюрата и стените в повечето време. Реших, че ако не се оправя до есента, мога да тръгна на психоаналитик :р но не си вярвам много, понеже това е една от мислите и идеите, родени в полузаспало състояние, когато маниакалната ми личност мисли вместо мен *демоничен смях*
Получих си и томовете с приказките, и опърпаното издание на “Снежната кралица” и онова изречение, което цитирах наляво-надясно съм го запомнила вярно. Само дето не е било първото, а третото ;) Освен това, Сев, изданието на “Властелинът”, което имам, е индийд най-старото. Отхвърлям аргументите ти :р И сега става така, че имам ужасно много книги, които искам да чета, а времето няма да ми стигне. Чувствам се предадена!

Три рандъм факта:
2. Ако бях герой от приятели, щях да съм Фийби.
1. Любимите ми цветя са бурен и селскостопанска култура.
3. Първата японска дума, която научих, беше egao :)

Поздравявам те с Tears Don’t Fall и отивам в банята :р

Сетих се какво точно исках да напиша снощи =) исках да напиша, че след мъченията с маргаринените уроци по английски научих две неща: Първо, осем часа е извънредно рано време за ставане и второ, ако малкото ми братче ме събуди в седем, мога да му отмъстя, разменяйки пастата за зъби с крем за бръснене. Мама, разбира се, няма да каже нищо.
Днес с Ети бяхме на пазар и на кино. Пазаруването беше много успешно, киното - не. Продължих победната серия от лоши филми с “Меч без сянка”. Мисля, че модерното изкуство ме преследва. Мисля и… че така не се лети. Но Е. ме просветли, че точно така се летяло, а вината си е моя, че не съм гледала “Тигър и дракон”, “Герой”, “Къщата на летящите кинжали” и другите им роднини. После обеща да ме поправи :р Аз съм по-въодушевена от съвсем реалната възможност да гледам “Лейди и Скитника”. Ами тъй де. То е толкова мило :)
Днес прекарах солидна част от времето (днес започва в полунощ.) си в ровене из “другия” дневник. Натъкнах се на много забавни бележки от рода на “!NB! Имам гладещо се пликче в дневника, в последната четвърт. Ще мушна там патето зелено”. Позачудих се. Зеленото пате и жълтото пате са на монитора ми. После се сетих за другото зелено пате, което дадох на Сев. Много се чудих къде съм мушнала пликчето. Проверих - още си е на мястото. Ще си го оставя там и когато стигна до съответната страница ще проверя колко време ще ми отнеме припомнянето на великата му цел. На пликчето.
Другата интересна бележка е от края на Март и гласи “О, Висша Сило! Говоря си сама. На глас.” последвана от предположения защо именно го правя. Стана ми забавно докато го четох =) В повечето време се чудя “абе защо съм такъв идиот”. В останалата част ми се иска повторение на съответния ден. Такива работи.
И всичко това, защото започнах да си разглеждам подвързията. Работата е там, че в нея едва се събират две писма. Затова трябва да си намеря една по-голяма :Р
Забелязах и тенденцията, че Всичко Върви Към По-Добро. Много е оптимистично. Не през цялото време, разбира се. По-скоро като… обща тенденция. Ако си затварям очите за -разни-неща- или поне си държа зелените очила включени. Което и правя. Изобщо, ако се постараеш, животът е хубав. Или поне приличен. So f*ck all your protests and put them to bed :D
И тъй, пожелавам ти хубава вечер и още по-хубав ден утре, когато аз ще подновя търсенето на патладжанов балсам, защото е немислимо да посрещна двайсет и четвърти и да не съм отчела, че Италия спечелиха :р обещанието си е обещание. Тъй де, символичното начало не е на първи Януари, нито на рождения ми ден, символичното начало заслужава да е вчера. Дори повече от вчера. Тринайсти Юли ми допада. Комбинира двете ми любими числа.

Три рандъм факта:
1. Обичам да пиша безсмислени SMSи на хората (и смятам за излишна дребнавост да се ядосват, ако ги събудя в четири през нощта)
2. Имам необяснимата нужда да съкращавам имената на хората до три букви. Обикновено звучат много мило (и освен това, по този начин виждам и номера на съответния човек)
3. Не ям гъби и чушки, ако мога да им избягам.

Сега се ориентирам към млякото с ориз, съвсем беззащитно е и тази вечер няма нужда да се промъквам в тъмницата за лъжичка и накрая да докопам само вилица. Защото вече отмъкнах една. Лъжичка. Хъ, хъ, хъ :)

Идея си нямаш колко трудно е да изкарам @ на тази иначе толкова прекрасна и безшумна клавиатура. Обикновено излиза кавичка. Винаги, всъщност. Ето ме, пристигнах.
Не знам какво да напиша наистина, но ми се ще да е повече, защото е много хубаво да се пише на тази клавиатура. Мисля, че вече се повтарям. Тъй, значи. Ще споделя, че ми е страшно тъпо тук =) да, и на мен ми е скучно, ако се постарая… много… затова реших да приема нещата философски - тоест, ще си представям, че съм на почивка и ще чета “Кукла” на Прус. Ако успея да я повдигна. Доста е… обемна.
Освен това успях да накарам проклетите слушалки да работят и ако не си движа главата, не усещам ръбовете =) разбира се, заради специфичното увиване на кабела около плеъра скоро ще спрат да работят. А аз ще спра да си купувам слушалки. Но за сега нищо не ме спира да си слушам Камелот. Освен… баба ми. И въпроси от рода на “а тука какво ми казва?”. Заради които трябваше да изслушам целия първи урок по английски. От маргарина. Направо ми се дорева. Всъщност, това е заради състоянието на пред-нервна криза, в което съм в момента. Бих могла да се разплача дори ако ми покажеш пръст (предполагам,всеки би могъл.ако пръстът е отделен от ръката?..) или нещо такова. Ами много е потискащо тук. Най-забавното нещо, което мога да правя през деня, е да спя. И да внимавам после да не си спомням какво съм сънувала. Ето например, днес си спомних, но сега щастливо се подсмихвам. Успях да забравя. Има малко неща, които не успявам да забравя. Главно тези, които искам да забравя най-много. И хич не ме интересуват повторенията :р Но съм тук само от един ден. Нещата ще се оправят. Утре.
Учителката по етика ни набиваше в главите, че не трябва да започваме от “утре” а от днес или дори от вчера. Интересно, и четворката прави кавички. Ама че странна работа. Тройката пък прави знакът за лира. Или паунд. Каквото е там. Не че има значение. Споменах за хубавата клавиатура, нали?
Камерата присветна. Явно нервите ми наистина са опънати, защото изпищях от ужас, изключих я и я завъртях настрани, просто за всеки случай. Я да си пусна малко музика.
Мисля да спра с простотиите, понеже изобщо не се сещам какво имах намерение да напиша. Можех да разкажа какво сънувах в крайна сметка, че да се посмееш, ама на — забравих.
Мм… традицията повелява. А, намерих маймунката. На мястото на кавичката до ентера е.

Три рандъм факта:
1. Първата книжка, която прочетох, беше “Бобърчето Виктор”.
2. Любимото ми число е седем.
3. В кошмарите си съм с дълга коса :р

Благодаря за окуражителните коментари и милото отношение.

Правиш филм.
Филмът надминава очакванията.
Правиш още два, твърдейки, че по принцип си искал да направиш три, ама те втория и третия са всъщност един, само че обстоятелствата налагат да е разделен.
Пускаш третия няколко месеца след втория.
Хората летят от щастие.
Ако познаеш кой е този филм, ще получиш гушване :р

А днес бяхме на “Карибски пирати - 2″ и беше много забавно :р имаше един момент, в който много се разнежих и си казах “ай че шладко”. Имаше и няколко момента, в които цялата зала се смееше. Имаше и някои глупави, клиширани моменти.
Имаше и Джони Деп като пират. Ей на това казвам “ай че шладко”. Понякога.
Преди филма пак имаше трейлър на Ултравайълет. Наистина е жалко, че няма издаден саундтрак. Музиката е разкошна и има Мила Йовович. Когато се върна, непременно ще го гледам. И слушам. А сега… мм. Ще си приготвя багажа :)
А освен това монтирахме компютър в офиса на майка. Имаше и един много весел кабел със странни неща по него и прикачена бележка Don’t Use This Power Cord In The UK! Аз обяснявах ли обяснявах, че не бива да пипаме нищо. След като свързахме кабелите и машината поиска да бъде конфигурирана си тръгнахме и мама се съгласи, че не е трябвало. Да пипаме. Нищо.
Сутринта започнах да си тегля някаква игра с дракони. После реших, че няма за кога, и я изтрих на средата на тегленето. После гледах първи епизод на Гънгрейв, съпроводен със закуска и коментари от рода на “Пииич, к`во правиш бе, пиииич… сега ще те застреля, пииииич…”. После се усетих и млъкнах. Бях забравила, че си правя спагети. И беше тъжно.
Не се сещам за какво още да се оплача :Р *смее се* Време е за революция!

Еис, официално ти обещавам да пиша. Не казвам къде. Нито кога. Не си казала да ти обещая и това :р

Три рандъм факта:
1. Бих искала да се казвам Валентина или Елена (Валентина може да е Вал или Вале, което дава чудесни идеи за аватари. Също може да бъде Лена или Тина или… много неща. А Елена може да се пише като Jelena. Много неща може. )
2. Като малка исках да стана пират :р
3. Имам първите два албума на Бритни Спиърс (оригинални) и два плаката с нея, направо от щатите (отидоха си, понеже вече нямам стени. )

Как се очаква да го събера всичкия този багаж? Кой всичкия този багаж? Мм… списък! Точно така! Списък! Ох къде ми е списъка? Защо шофьорът на таксито имаше телевизор в колата? И къде ми е лилавият чорап? Защо мога да чета само книги на Пратчет напоследък? И защо в пътната чанта има от онези телчета, с които се храни телботът?
Editче: Как, в името на Воланд, Мефисто, Дженова или който си избереш местен светец, някой ще реши, че дванайсет и половина през нощта е най-доброто време за почистване, сглобяване на прахосмукачки и прахосмучене? О меееен.
На някои въпроси не се очаква да има отговор.

Забелязвам в себе си все по-голяма склонност да не пиша тук за най-хубавите неща, ами егоистично да ги запазвам за себе си. Или поне да остават между мен и кориците на другия дневник :)
Снощи все пак останах да рисувам :р до три през нощта. За щастие, успях да свърша точно преди татко да се събуди и да ме прати скорострелно в кревата. Ето какво стана накрая: Импфи. Имам и три, които са в прогрес, ама стига флудила с линкове. Понеже в момента е последното нещо, което нарисувах, страшно много ми харесва. Сигурно можех да се постарая и повече, де…

В пълен хаос съм и дори не съм започнала да си приготвям багажа. От светлината навън ми сълзяха очите и сега все още ме болят, не си намирам капките, започнала съм да заеквам от нерви, забравих с колко p-та се пише happy и на всичко отгоре крушката току-що изгоря. Не знам какво аниме да си изтегля сега и сигурно… няма да тегля никакво, ами ще легна да спя.

Три рандъм факта:
1. Единствената пица, която ям, е Маргарита.
2. Не нося злато.
3. Прочетох четвъртия “Хари Потър” за тринайсет часа.

Честит рожден ден =)

Няколко души последните месеци си поставиха предизвикателства - да не влизат в чата три, пет, десет дни, месец и така нататък. Аз не си поставям предизвикателство, понеже това не е нищо трудно [особено с моите айдъли от по седемнайсет часа… ] :) С други думи, казвам ти чао за сега. Във вторник заминавам в дивия прованс, тъй че има вероятност доста време да не се виждаме.
Вчера си полях UPS-то с вода. Голяма съм шматка.

Три рандъм факта:
1. И двете ми котки се казваха Боби и вината за това не беше моя.
2. Първата ми дума е била “лигла”.
3. Никога не съм вярвала в дядо Мраз :Р

… but I’ll come back when it’s all over.

Това супер много ме дразни. Искам си моя си блог. Където като напишеш нещо в триъгълничета, то така си остава. И редовете са това, което са. А ако няма да го имам, да се разкара веднъж за винаги.
Е няма пък, изтрих го цялото! Троп. На никой не му е притрябвало и без това. Никой няма да ми държи ръката в тъмното, че да не се спъна аджеба. Поздравявам те с Moonage Daydream на Боуи, мир и дълъг живот.

Три рандъм факта:
1. Любимият ми сладолед е йогурт с орехи на Пианеди [и намирам думата “йогурт” за престъпно смешна, казва се “кисело мляко”]
2. Мога да преброя до пет подличности и това ще е грешно.
3. Страх ме е от ножове.

Не забравяй да пиеш поне по два литра вода на ден през лятото. Четири процента загуба на вода води до намаляване на работоспособността се двайсет. Освен това боли глава.
И, да, днес наистина беше от дните, когато почти всички са ми много неприятни и с никого не ми се говори. И на никого не ща да обяснявам и да помагам и никого да подкрепям и на никого да се усмихвам [но някои неща просто са по-силни от мен]. Добре, че вече е утре и то от цели трийсет и девет минути.