Честит рожден ден, Ери :)

Този път без аватар. Все пак бързам. Но за днес ще пиша някой друг път. :)
1. “Имам шестима най-добри приятели.” - бих отговорила, ако ме попитате. Пет от тях съществуват.
2. Черното ми е по-любим цвят от червеното. Осъзнах го едва в събота, когато вървяхме с Дени и Бес към гарата, и тя ми припомни едни от старите ни разговори.
3. Обожавам “Активия”. Чак след това прясното мляко, кафето и сметаната.
4. Първият плакат, който залепих на стената си, беше на “Покахонтас”.
5. Винаги преди да изляза, проверявам дали съм загасила ютията. Дори когато не съм гладила. Навик, прихванат от мама. Тя е маниак на тази тема.  Ако едната е навън, а другата вкъщи, непременно едната ще звънне на другата да я попита за ютията и котлона.

Пост! Първият за тази есен. А вън времето продължава да е прекрасно. :)
Всъщност, трябва да ме извините… Всички вие, невидими малки духчета, които обитавате малките свити блогчета, подобни на моя. Но ето -отново отбелязвам присъствие.
Днес ме пипна коминочистач. Първия, който виждам от години. И ако не беше той, изобщо мисля, че нямаше да се сетя да пиша тук (поне още дълго дълго време). Но помислих си: “Трябва да разкажа на някого за него. Толкова беше миличък и чистичък.”
С майка излезнахме на разходка около 9.30. Да ми търсим маратонки. Няма да ви занимавам с подробностите от семейно-битов характер. Но е важно да се отбележи - Раф харесва само черни маратонки, а такива тук, в Търново, почти няма. И Раф и майка й обикаляха и обикаляха, докато майката на Раф реши, че не може повече ( а беше минал само час и половина! обикновено издържа поне по пет) и предложи да седнем за по едно кафе в “Роял”-а, който е точно пред театъра. И тъкмо се настанихме и започнахме да се възмущаваме от цената на чаша лаваца без сметана, когато до нас изниква някакво старче с дълго черно сакенце, изгладено, панталонки с ръб, бомбе и четка. Загледах се в четката и се помъчих да се сетя къде съм виждала подобни на нея (още не си бях допиласутрешната доза кофеин и бях страшно, ама страшно неадекватна. чак ви става страшно от мен, нали? :)) и се сетих, че такива ги рисуват на опаковките на “Черния Петър”. Старчето се усмихна, промърмори нещо , поглади си бомбето, пипна ме, после пипна и мама. Тя прихна да се смее и посегна да му даде някой лев, а през това време той продължи да пристъпва от краче на краче, да ни смига и да ни бърбори сладко и неразбираемо. Както бърборят бебчетата. После пипна отново майка, пипна й чантата й и прошушна (този път по-разбираемо) “И тук да има”, а майка се засмя, посочи ме и каза “Пипни пак и нея, че ще й трябва.”, той ме докосна по главицата и в този момент толкова ми напомни за дядо, че бях готова да скоча и да го прегърна. Но, разбира се, не го направих. Само му помахах тайно, докато той пристъпваше по-нататък по пътечката между масите. И… не се спря на никоя друга маса. Само на нашата остана. Продължих да го гледам, а шапчицата и ръчичката, стиснала четчицата, в далечината ставаха все по-миниятюрни и миниятюрни.

Ами, аз реших да си хвана парцалките и да си замина от тук. На принципа, че ако нещо не ми е приятно, няма да го правя (добре де, освен ако не Трябва да се направи… ) Тоест, най-егоистично, понеже не ме кефи и си тръгвам.
Нещо-като-лог ще продължа да си пиша на розовия сайт. Пак ще е по-добре, отколкото да се мъча с това тука :)
Еис, предоставям ти го цялото ^^

Happy New Year =)

Подозирам, че днес ще бъде един многo, много уморителен ден. Засега:
*успяха да ми втълпят, че съм адски несериозна; че обичам да се гавря с хората и да се подигравам се с чувствата на де що видя; не мога да играя neopets.
Да, Ети, отново се вманиачих по ‘онова’ и този път няма да ми мине толкова бързо или поне не веднага (или поне не веднага след като събера още 400 000 точки и си купя бебешката четка). За всички, които са на една идея разстояние от това за какво става дума - по-добре, че не знаете. Знанието е щастие, но не и в този случай. :)
Фу, вече ми накачиха поздравителните топици, още никой не е позвънил да честити, но 1:57 е и няма да храня излишни надежди. Досега храних оранжевите катерици, след малко като се уморя да пуцам по клоуните, ще си оправя леглото, ще си пусна Лейдитрон и ще се отдам на размисли. Хубавото е, че…
*с него най-сетне се изяснихме; с него също. Остават само един, ако не броим Б. С него чак наесен.
*още не съм се уморила дотолкова, че да спра да пиша, дори това да са само някакви… глупости. Да, откъдето и да го гледам, продължават да ми се виждат глупости. Душа, мислила ли си за нов блог? С нещо по-весело за фон? Този ме депресира. Лошото е, че 22 юли вече е факт. Около 16 бащата ще дойде да вземем подаръка от Техно маркета, а около 20 - излизане?
Ето веселата част. Имам бисквитки. Всякакви. Шоколадови, квадратни правоъгълни, с лешници, без лешници, с фъстъци, обикновени, под формата нацветчетa или на топчета,залепени върху цветчета. Като копченца са. или както би казала Ан:”поничка”. Все пак ще стана да метна палачинките. Какво е един рожден ден без палачинки, питам аз? Като пчелин без мед или… домат без сметана?Загубих си мисълта. Мило, редовете пак се ‘разсеяха’. Кажи ми истината… всичко е заради шибаните цитати, нали? А вечерта ще ходим на откриването на танцовия фестивал и ще видя Цвети. И още дузина приказки. И ще има сметана и… много малини. Воланде, колко ми се спи.
*гушва още веднъж радостно всички*
Хора, вече съм на 18. Проклета възраст, няма нито една песен посветена на нея.
И за малко да забравя…*холи шит хепънс, right?* обичам вии! ^-^

Правиш филм.
Филмът надминава очакванията.
Правиш още два, твърдейки, че по принцип си искал да направиш три, ама те втория и третия са всъщност един, само че обстоятелствата налагат да е разделен.
Пускаш третия няколко месеца след втория.
Хората летят от щастие.
Ако познаеш кой е този филм, ще получиш гушване :р

А днес бяхме на “Карибски пирати - 2″ и беше много забавно :р имаше един момент, в който много се разнежих и си казах “ай че шладко”. Имаше и няколко момента, в които цялата зала се смееше. Имаше и някои глупави, клиширани моменти.
Имаше и Джони Деп като пират. Ей на това казвам “ай че шладко”. Понякога.
Преди филма пак имаше трейлър на Ултравайълет. Наистина е жалко, че няма издаден саундтрак. Музиката е разкошна и има Мила Йовович. Когато се върна, непременно ще го гледам. И слушам. А сега… мм. Ще си приготвя багажа :)
А освен това монтирахме компютър в офиса на майка. Имаше и един много весел кабел със странни неща по него и прикачена бележка Don’t Use This Power Cord In The UK! Аз обяснявах ли обяснявах, че не бива да пипаме нищо. След като свързахме кабелите и машината поиска да бъде конфигурирана си тръгнахме и мама се съгласи, че не е трябвало. Да пипаме. Нищо.
Сутринта започнах да си тегля някаква игра с дракони. После реших, че няма за кога, и я изтрих на средата на тегленето. После гледах първи епизод на Гънгрейв, съпроводен със закуска и коментари от рода на “Пииич, к`во правиш бе, пиииич… сега ще те застреля, пииииич…”. После се усетих и млъкнах. Бях забравила, че си правя спагети. И беше тъжно.
Не се сещам за какво още да се оплача :Р *смее се* Време е за революция!

Еис, официално ти обещавам да пиша. Не казвам къде. Нито кога. Не си казала да ти обещая и това :р

Три рандъм факта:
1. Бих искала да се казвам Валентина или Елена (Валентина може да е Вал или Вале, което дава чудесни идеи за аватари. Също може да бъде Лена или Тина или… много неща. А Елена може да се пише като Jelena. Много неща може. )
2. Като малка исках да стана пират :р
3. Имам първите два албума на Бритни Спиърс (оригинални) и два плаката с нея, направо от щатите (отидоха си, понеже вече нямам стени. )

Как се очаква да го събера всичкия този багаж? Кой всичкия този багаж? Мм… списък! Точно така! Списък! Ох къде ми е списъка? Защо шофьорът на таксито имаше телевизор в колата? И къде ми е лилавият чорап? Защо мога да чета само книги на Пратчет напоследък? И защо в пътната чанта има от онези телчета, с които се храни телботът?
Editче: Как, в името на Воланд, Мефисто, Дженова или който си избереш местен светец, някой ще реши, че дванайсет и половина през нощта е най-доброто време за почистване, сглобяване на прахосмукачки и прахосмучене? О меееен.
На някои въпроси не се очаква да има отговор.

Забелязвам в себе си все по-голяма склонност да не пиша тук за най-хубавите неща, ами егоистично да ги запазвам за себе си. Или поне да остават между мен и кориците на другия дневник :)
Снощи все пак останах да рисувам :р до три през нощта. За щастие, успях да свърша точно преди татко да се събуди и да ме прати скорострелно в кревата. Ето какво стана накрая: Импфи. Имам и три, които са в прогрес, ама стига флудила с линкове. Понеже в момента е последното нещо, което нарисувах, страшно много ми харесва. Сигурно можех да се постарая и повече, де…

В пълен хаос съм и дори не съм започнала да си приготвям багажа. От светлината навън ми сълзяха очите и сега все още ме болят, не си намирам капките, започнала съм да заеквам от нерви, забравих с колко p-та се пише happy и на всичко отгоре крушката току-що изгоря. Не знам какво аниме да си изтегля сега и сигурно… няма да тегля никакво, ами ще легна да спя.

Три рандъм факта:
1. Единствената пица, която ям, е Маргарита.
2. Не нося злато.
3. Прочетох четвъртия “Хари Потър” за тринайсет часа.

Честит рожден ден =)

Няколко души последните месеци си поставиха предизвикателства - да не влизат в чата три, пет, десет дни, месец и така нататък. Аз не си поставям предизвикателство, понеже това не е нищо трудно [особено с моите айдъли от по седемнайсет часа… ] :) С други думи, казвам ти чао за сега. Във вторник заминавам в дивия прованс, тъй че има вероятност доста време да не се виждаме.
Вчера си полях UPS-то с вода. Голяма съм шматка.

Три рандъм факта:
1. И двете ми котки се казваха Боби и вината за това не беше моя.
2. Първата ми дума е била “лигла”.
3. Никога не съм вярвала в дядо Мраз :Р

… but I’ll come back when it’s all over.