Comments on: Кафе “Роял”

By: Eneya

Eneya — Thu, 26 Oct 2006 11:30:25 +0000

Хей, пиши какво става ;)
И за роклята, и за вашите, и за рисунките…

By: Eneya

Eneya — Wed, 18 Oct 2006 19:52:43 +0000

Ти ми направи денят (по-скоро вечерта).
Което не ми се беше случвало от някакво време.
Едва ли ти е точно до мен, но ако скоро нандичаш по мирки, я-та и подобни, клипни ме, че те забравих почти вече.
Радвам се, че пак пишеш ;)

By: Ameli

Ameli — Wed, 20 Sep 2006 16:43:06 +0000

Хубаво звучи тази история. :) Радвам се, че се появи тук. Желая ти успешна година и нека късметът е с теб, макар че всичко е желание и воля, много силна воля преди всичко.
Прегръщам те!
П.П. Аз пък си търся обувки и дънки, но си чакам стипендията. Чак октомври. Иии… книжка с разкази на Херман Хесе! Нея най-вече я чакам ;) И една друга на К. С. Луис, която си поръчах.
Поздрави!

By: Нат

Нат — Sat, 16 Sep 2006 20:47:22 +0000

Рафи, това е толкова сладко и мило, че се просълзих =))
Между другото, черните маратонки се намират наистина много трудно. Както и всяка обувка, която решиш да търсиш. Аз в сряда видях най-прекрасните ботуши на света, но не се продаваха. Пфу. А маратонките, които харесах, са на една витрина фраш с такива от 19 до 25. Моите са 67. Ум да ти зайде.
А споделих ли ти мисълта си, че блоговете са като обществените бани? Всеки се прави, че не му пука, обаче тайно гледа какво правят другите и опитва като тях. Но това разсъждение е на принципа на дргото, че вампирите са като бълхите - черни са, смучат кръв, подскачат насам-натам и не могат да се убият.
Надявам се наистина да имаш още повече късмет сега