Честит рожден ден, Ери :)

Забелязвам в себе си все по-голяма склонност да не пиша тук за най-хубавите неща, ами егоистично да ги запазвам за себе си. Или поне да остават между мен и кориците на другия дневник :)
Снощи все пак останах да рисувам :р до три през нощта. За щастие, успях да свърша точно преди татко да се събуди и да ме прати скорострелно в кревата. Ето какво стана накрая: Импфи. Имам и три, които са в прогрес, ама стига флудила с линкове. Понеже в момента е последното нещо, което нарисувах, страшно много ми харесва. Сигурно можех да се постарая и повече, де…

В пълен хаос съм и дори не съм започнала да си приготвям багажа. От светлината навън ми сълзяха очите и сега все още ме болят, не си намирам капките, започнала съм да заеквам от нерви, забравих с колко p-та се пише happy и на всичко отгоре крушката току-що изгоря. Не знам какво аниме да си изтегля сега и сигурно… няма да тегля никакво, ами ще легна да спя.

Три рандъм факта:
1. Единствената пица, която ям, е Маргарита.
2. Не нося злато.
3. Прочетох четвъртия “Хари Потър” за тринайсет часа.

Честит рожден ден =)

Няколко души последните месеци си поставиха предизвикателства - да не влизат в чата три, пет, десет дни, месец и така нататък. Аз не си поставям предизвикателство, понеже това не е нищо трудно [особено с моите айдъли от по седемнайсет часа... ] :) С други думи, казвам ти чао за сега. Във вторник заминавам в дивия прованс, тъй че има вероятност доста време да не се виждаме.
Вчера си полях UPS-то с вода. Голяма съм шматка.

Три рандъм факта:
1. И двете ми котки се казваха Боби и вината за това не беше моя.
2. Първата ми дума е била “лигла”.
3. Никога не съм вярвала в дядо Мраз :Р

… but I’ll come back when it’s all over.

Това супер много ме дразни. Искам си моя си блог. Където като напишеш нещо в триъгълничета, то така си остава. И редовете са това, което са. А ако няма да го имам, да се разкара веднъж за винаги.
Е няма пък, изтрих го цялото! Троп. На никой не му е притрябвало и без това. Никой няма да ми държи ръката в тъмното, че да не се спъна аджеба. Поздравявам те с Moonage Daydream на Боуи, мир и дълъг живот.

Три рандъм факта:
1. Любимият ми сладолед е йогурт с орехи на Пианеди [и намирам думата "йогурт" за престъпно смешна, казва се "кисело мляко"]
2. Мога да преброя до пет подличности и това ще е грешно.
3. Страх ме е от ножове.

Не забравяй да пиеш поне по два литра вода на ден през лятото. Четири процента загуба на вода води до намаляване на работоспособността се двайсет. Освен това боли глава.
И, да, днес наистина беше от дните, когато почти всички са ми много неприятни и с никого не ми се говори. И на никого не ща да обяснявам и да помагам и никого да подкрепям и на никого да се усмихвам [но някои неща просто са по-силни от мен]. Добре, че вече е утре и то от цели трийсет и девет минути.

не прекалявайте със зелето и доматите. Благодаря за вчерашната вечер. Отдавна не се бях забавлявала толкова, докато ми се е налагало да тичам под дъжда.

Знаех си, че не трябва да му се давам на този блог. Постът за Трявна може и да не поиска да го регне, но днес бях твърдо ( и претвърдо) решена да submit-на нещичко. И то е…
Дами и още не съвсем дами, вече мога сама да сменям превключвателя и да взимам по-острите завой. Днес ми беше второто кормуване. Още караме на междуградското и на полигона, но вече не се шашкам толкова много, когато някой тръгне да ни изпреварва и не се чувствам като затворена във варел с маймуни, готови всеки момент да наскачат по предното стъкло и да ми задърпат волана от ръцете. Дори не ми прилоша, докато си карах сама. Това е най-веселото. А най-тъжното - днес ще трябва да въведа отново правилото за черната марка. Вид пиратски знак. В момента не ми се обяснява. Накратко използвам това понятие да
покажа, че късам контактите си с някого. И колкото и рядко да се случва, това, че съм опряла до този метод, означава, че просто няма накъде повече. За да получите черна марка, трябва да сте нарушили поне три от седемте смъртни гряха. В случая не става дума за библейските такива, а за мои списък с неща, недопустими между приятели. Между другото винаги, когато ми се наложи да прекъсна да си говоря с някого, се опитвам да намеря предишния съгрешил и да видя дали има смисъл да се сдобряваме. И макар че нямам нито един успешен случай, надеждата винаги умира последна, нали? Новата черна марка се присъжда на ———. Махнах линка към блога ти от листа с приятелите отдясно. Пожелавам ти много слънчеви делници и звездни вечери. Мисля, няма какво повече да си кажем. Сбогом.

I see you when it snows
in crystals dancing down
from a sultry sky
when silence is pure and unbreakable
I can see you smiling
in every frozen tear
I can hear you whisper “You and I?

little did we know
that they were life itself
the days passing by
we both had our share in the sacrifice

once upon a time
we had something beautiful
once upon a time
I thought “you and I?

take me wherever
the answer lingers in the sand
show me the way as the story unfolds
love is remote
in this wailing winter wonderland
show me the way to the temples of gold

bless me with a kiss
across the universe
when day and night converge
and whisper my name till I fall asleep

tell me tales from days bygone
tell me little lies
tell me once again it’s just “you and I”

С мама може и да не вечеряме заедно вкъщи, но затова пък често ходим на кино. Днес много се чудихме на какво да отидем (понеже и Супермен, и Пиратите излизат на 12ти и на практика вече изгледахме интересните филми), та накрая решихме да гледаме “Музиката на Истанбул”. И както е навикът й, след като го решихме въобще не се мярна — достатъчно дълго, че да прочета том и половина от Angel Sanctuary (горещо ти я препоръчвам), стотина страници от “Чудовищната команда” на Пратчет (лош навик да чета по две-три неща наведнъж) и да изям половин пакет бисквити с голяма чаша кафе. После имърджна на вратата и каза нещо в смисъл, че се надява да съм готова, понеже таксито ей-сега ще дойде. Добре че се обличам бързо :)
Филмът го препоръчвам на всеки. Забрави за малко че мразиш турците, циганите и немците и го изгледай ;) Няма да го хваля… не е събитието на века. Но според мен е хубаво да се види.
А, немците вкараха! Дявол ги взел тия немци. Дано резултата се обърне, има още време до края. Ще претупам останалото, че ми се гледа мачът.
След филма ходихме да ядем в халите, после търсихме в крайно съмнителния квартал до Женския пазар някакъв индийски ресторант, но той хепили не работеше, купихме две кила кайсии за левче и дори ни предложиха цялата щайга за два, но аз любезно отказах, понеже аз бях мулето, накрая за пръв път в живота ни ходихме да ядем в KFC. Имат солени картофки на космическа цена и сладки царевички. Pepsi няма еквивалент на Швепс от което много страдах. Накрая като се прибирахме през ливадата успях да намеря някаква кал и хепили, успяхме да преварим дъжда с цели пет минути.

А в Халите си говорихме около час и половина. Мама твърде често ме прекъсва, но иначе… какво ми е имало, че шестнайсет години да не осъзная, че тя ме обича? Наистина не съм съвсем наред. Хубаво е да можеш да кажеш всичко на мама. Дори да откаже да те разбере