travel.blog@jambol.2
Сетих се какво точно исках да напиша снощи =) исках да напиша, че след мъченията с маргаринените уроци по английски научих две неща: Първо, осем часа е извънредно рано време за ставане и второ, ако малкото ми братче ме събуди в седем, мога да му отмъстя, разменяйки пастата за зъби с крем за бръснене. Мама, разбира се, няма да каже нищо.
Днес с Ети бяхме на пазар и на кино. Пазаруването беше много успешно, киното - не. Продължих победната серия от лоши филми с “Меч без сянка”. Мисля, че модерното изкуство ме преследва. Мисля и… че така не се лети. Но Е. ме просветли, че точно така се летяло, а вината си е моя, че не съм гледала “Тигър и дракон”, “Герой”, “Къщата на летящите кинжали” и другите им роднини. После обеща да ме поправи :р Аз съм по-въодушевена от съвсем реалната възможност да гледам “Лейди и Скитника”. Ами тъй де. То е толкова мило :)
Днес прекарах солидна част от времето (днес започва в полунощ.) си в ровене из “другия” дневник. Натъкнах се на много забавни бележки от рода на “!NB! Имам гладещо се пликче в дневника, в последната четвърт. Ще мушна там патето зелено”. Позачудих се. Зеленото пате и жълтото пате са на монитора ми. После се сетих за другото зелено пате, което дадох на Сев. Много се чудих къде съм мушнала пликчето. Проверих - още си е на мястото. Ще си го оставя там и когато стигна до съответната страница ще проверя колко време ще ми отнеме припомнянето на великата му цел. На пликчето.
Другата интересна бележка е от края на Март и гласи “О, Висша Сило! Говоря си сама. На глас.” последвана от предположения защо именно го правя. Стана ми забавно докато го четох =) В повечето време се чудя “абе защо съм такъв идиот”. В останалата част ми се иска повторение на съответния ден. Такива работи.
И всичко това, защото започнах да си разглеждам подвързията. Работата е там, че в нея едва се събират две писма. Затова трябва да си намеря една по-голяма :Р
Забелязах и тенденцията, че Всичко Върви Към По-Добро. Много е оптимистично. Не през цялото време, разбира се. По-скоро като… обща тенденция. Ако си затварям очите за -разни-неща- или поне си държа зелените очила включени. Което и правя. Изобщо, ако се постараеш, животът е хубав. Или поне приличен. So f*ck all your protests and put them to bed :D
И тъй, пожелавам ти хубава вечер и още по-хубав ден утре, когато аз ще подновя търсенето на патладжанов балсам, защото е немислимо да посрещна двайсет и четвърти и да не съм отчела, че Италия спечелиха :р обещанието си е обещание. Тъй де, символичното начало не е на първи Януари, нито на рождения ми ден, символичното начало заслужава да е вчера. Дори повече от вчера. Тринайсти Юли ми допада. Комбинира двете ми любими числа.Три рандъм факта:
1. Обичам да пиша безсмислени SMSи на хората (и смятам за излишна дребнавост да се ядосват, ако ги събудя в четири през нощта)
2. Имам необяснимата нужда да съкращавам имената на хората до три букви. Обикновено звучат много мило (и освен това, по този начин виждам и номера на съответния човек)
3. Не ям гъби и чушки, ако мога да им избягам.
Сега се ориентирам към млякото с ориз, съвсем беззащитно е и тази вечер няма нужда да се промъквам в тъмницата за лъжичка и накрая да докопам само вилица. Защото вече отмъкнах една. Лъжичка. Хъ, хъ, хъ :)
July 22nd, 2006 at 1:44
Това е може би най-любимия ми пост от досегашните три. Въпреки факта, че пак се наричаш ‘идиот’. *те гледа накриво* Нататък с коемнтарите: Алилуя, че не сме на училище. :)
“Тигър и Дракон” гледах, когато бях 4-ти или 5-ти клас. С класа си. Летеното не ми хареса. “Къщата на летящите кинжали” гледах 10-ти. Допадна ми, дори… много ми допадна. Дори обикнах филма. макар че оттогава не съм го гледала. Вчера хванах майка ми, че слуша мелодийката, когато всички са в публичния дом, заедно със самия филм по Диема. Бях решила да си доизям динята, да си доиграя играта и да отида до го гледам. Но приключих вечерта, играеща ‘не се сърди човече’ в някакъв рандъм чат с не съвсем рандъмните Беслан и Джен. Дълга история. Да живее приятелството. Съвсем се отклоних от темата. Мислех си, че ако хората можеха да летят, щяха да го правят по начина, по който го правеха във ЛК, което не означава, че това е моя идеален начин за летене. напомни ми янкой път да ти разкажа историята за мелодийката от филма. Много е миличка. :)
При мен нещата вървят точно наопаки. :) Но пък… каквтото не ни убива, ни прави по-силни, нали? А и от шоколад, удавен в мъка, още никой не се е споминал.
Вече е сутрин, но приемма пожеланията за вечерта. :))
Днес си взех от червения Сънсилк. Смяташ ли, че от един шампоан косата ми за 2 часа може да се превърне от умряло червена до страстно такава?
1. Знам (и аз така смятам). Както и обичам да получавам в неограничени количества.
В тази връзка- благодаря за предварителния СМС за рождения ден, Ани. *те гушва*
2. Имах нуждата да измислям на хората нови, галени имена, само за лична употреба. Отвикнах. заради времето… или хората? :)*се смее* Заради хората, разбира се. Просто не исках да звучи прекалено песимистично. По-скоро мило и заблудено.
3. За гъбите знам от две Коледи насам. :Р За чушките сега научавам. :)
Мляко с ориз? *си поглажда коремчето* …мог да ям, докато ми прилошее. Изяждала съм по една кофичка от сладолед, когато е имало. :)) Защо всички ме гледат така? Не е толкова ужасно.
July 22nd, 2006 at 20:24
Какво е “страстно червено”?
3. Просто не си опитвала да ме храниш с чушки =) на практика само в Тетевен го правят. Но там баба ме знае като много злояда и по-скоро по навик ми обяснява колко е вкусно, когато махам чушките и с усилие на волята ям каймата и оризът, увити в тях. Игнорирайки вкусът на печени чушки. Га, га.
Значи, значи… ти ще ми правиш палачинки, а пък аз ще варя мляко с ориз. И канела отгоре. Става много хубаво :)