travel.blog@jambol.1
Идея си нямаш колко трудно е да изкарам @ на тази иначе толкова прекрасна и безшумна клавиатура. Обикновено излиза кавичка. Винаги, всъщност. Ето ме, пристигнах.
Не знам какво да напиша наистина, но ми се ще да е повече, защото е много хубаво да се пише на тази клавиатура. Мисля, че вече се повтарям. Тъй, значи. Ще споделя, че ми е страшно тъпо тук =) да, и на мен ми е скучно, ако се постарая… много… затова реших да приема нещата философски - тоест, ще си представям, че съм на почивка и ще чета “Кукла” на Прус. Ако успея да я повдигна. Доста е… обемна.
Освен това успях да накарам проклетите слушалки да работят и ако не си движа главата, не усещам ръбовете =) разбира се, заради специфичното увиване на кабела около плеъра скоро ще спрат да работят. А аз ще спра да си купувам слушалки. Но за сега нищо не ме спира да си слушам Камелот. Освен… баба ми. И въпроси от рода на “а тука какво ми казва?”. Заради които трябваше да изслушам целия първи урок по английски. От маргарина. Направо ми се дорева. Всъщност, това е заради състоянието на пред-нервна криза, в което съм в момента. Бих могла да се разплача дори ако ми покажеш пръст (предполагам,всеки би могъл.ако пръстът е отделен от ръката?..) или нещо такова. Ами много е потискащо тук. Най-забавното нещо, което мога да правя през деня, е да спя. И да внимавам после да не си спомням какво съм сънувала. Ето например, днес си спомних, но сега щастливо се подсмихвам. Успях да забравя. Има малко неща, които не успявам да забравя. Главно тези, които искам да забравя най-много. И хич не ме интересуват повторенията :р Но съм тук само от един ден. Нещата ще се оправят. Утре.
Учителката по етика ни набиваше в главите, че не трябва да започваме от “утре” а от днес или дори от вчера. Интересно, и четворката прави кавички. Ама че странна работа. Тройката пък прави знакът за лира. Или паунд. Каквото е там. Не че има значение. Споменах за хубавата клавиатура, нали?
Камерата присветна. Явно нервите ми наистина са опънати, защото изпищях от ужас, изключих я и я завъртях настрани, просто за всеки случай. Я да си пусна малко музика.
Мисля да спра с простотиите, понеже изобщо не се сещам какво имах намерение да напиша. Можех да разкажа какво сънувах в крайна сметка, че да се посмееш, ама на — забравих.
Мм… традицията повелява. А, намерих маймунката. На мястото на кавичката до ентера е.Три рандъм факта:
1. Първата книжка, която прочетох, беше “Бобърчето Виктор”.
2. Любимото ми число е седем.
3. В кошмарите си съм с дълга коса :р
Благодаря за окуражителните коментари и милото отношение.
July 22nd, 2006 at 1:08
Не, наистина съжалявам за коментарите. Утре сигурно ще съм по-добре, но днес се чувствам адски гузно. Всъщност днес или както аз му казвам на галено ‘моя малък ужас’ започна. Душа, как ми се искаше да можеше да си за малко по-дълго наоколо. Имам нужда от едно рамо. И един гръб. Може и ръка, стискаща носна кърпичка.
Най ми стана интересно как са увити слушалките около плеъра и баба ти знае ли, че има още 3 диска издадени с уроци. Майка също купува *и купува*, но си ги носи в офиса да слуша… и още нищо не е чула. Дори не искаше днес *вчера* да си купи последния, но аз настоях. не знам защо. Може би защото ми взе мляко и яйца за палачинките, които настоях, че ще направя сутринта *а всъщност възнамерявах да правя съвсем други неща* и ми се прииска да й вземем нещо за нея. Да кажем, нещо, което ще се използва. По предназначение. Тъъ… “Кукла” на Прус ми звучи познато. За какво се разказва? :)
Надявам се пред-нервната криза да е отминала, криза да не е имало и цветът на косата да излезе точно такъв, какъвто са го представили на опаковката. Да не забравиш да ми напишеш два реда за косата! И за интервалите и запетайките. Да знаеш колко се старая. Откакто те няма… а теб те няма от доста дълго време и аз вече удрям летвата на възможностите си. *гушва невидимия ти образ*
И мен ми се иска да си поплача. Но Цвети пак ще се кара.
камерата има зло око. Не се притеснявай. И моята ме гледа така. Излегнала се е на двете си крачета, засукала мустак и ме гледа невинно, но аз си знам, че в другия й край се спотайва едно малко зло.
Един рандъм фанкт: половината ми изречения започват с ‘аз’ или ‘според мен’. Хау ъноинг.
July 22nd, 2006 at 20:24
Ами недей съжалява, не е забавно :р Не си извършила престъпление, Светата Инквизиция не е по петите ти, тъй че риджойс :) И недей се травмира, защото носните кърпички са виновни за изсичането на екваториалните гори. Представи си ако екваториалните гори бъдат изсечени, къде ще живеят горките врабчеподобни комари? А?
Да, мисля, че баба ги има всичките :р поне бяха на една мъничка купчинка, но тя пусна първия. Малко ми е неясна идеята, понеже на нея не й трябва говорим английски. Трябва й да разбира какво-казва-компютъра. И още не съм разбрала за какво се разказва в “Кукла”-та. Като я разгърнах ми се стори леко… кхм, окултна, ако мога да използвам пратчетовата терминология, дори ми се стори, че зърнах името Вам Пирски. Но по-вероятно да е било пан Влацки или нещо такова T_T
Поздравявам те много за интервалите и запетайките, много е спретнато и подредено :) Продължавай в същия дух и ще те взема за съавтор *демоничен смях* Баба току-що ме похвали колко бързо пиша.
Re: Един рандъм факт: явно изразяваш лично мнение :Р