Ultraviolet
Правиш филм.
Филмът надминава очакванията.
Правиш още два, твърдейки, че по принцип си искал да направиш три, ама те втория и третия са всъщност един, само че обстоятелствата налагат да е разделен.
Пускаш третия няколко месеца след втория.
Хората летят от щастие.
Ако познаеш кой е този филм, ще получиш гушване :рА днес бяхме на “Карибски пирати - 2″ и беше много забавно :р имаше един момент, в който много се разнежих и си казах “ай че шладко”. Имаше и няколко момента, в които цялата зала се смееше. Имаше и някои глупави, клиширани моменти.
Имаше и Джони Деп като пират. Ей на това казвам “ай че шладко”. Понякога.
Преди филма пак имаше трейлър на Ултравайълет. Наистина е жалко, че няма издаден саундтрак. Музиката е разкошна и има Мила Йовович. Когато се върна, непременно ще го гледам. И слушам. А сега… мм. Ще си приготвя багажа :)
А освен това монтирахме компютър в офиса на майка. Имаше и един много весел кабел със странни неща по него и прикачена бележка Don’t Use This Power Cord In The UK! Аз обяснявах ли обяснявах, че не бива да пипаме нищо. След като свързахме кабелите и машината поиска да бъде конфигурирана си тръгнахме и мама се съгласи, че не е трябвало. Да пипаме. Нищо.
Сутринта започнах да си тегля някаква игра с дракони. После реших, че няма за кога, и я изтрих на средата на тегленето. После гледах първи епизод на Гънгрейв, съпроводен със закуска и коментари от рода на “Пииич, к`во правиш бе, пиииич… сега ще те застреля, пииииич…”. После се усетих и млъкнах. Бях забравила, че си правя спагети. И беше тъжно.
Не се сещам за какво още да се оплача :Р *смее се* Време е за революция!Еис, официално ти обещавам да пиша. Не казвам къде. Нито кога. Не си казала да ти обещая и това :р
Три рандъм факта:
1. Бих искала да се казвам Валентина или Елена (Валентина може да е Вал или Вале, което дава чудесни идеи за аватари. Също може да бъде Лена или Тина или… много неща. А Елена може да се пише като Jelena. Много неща може. )
2. Като малка исках да стана пират :р
3. Имам първите два албума на Бритни Спиърс (оригинални) и два плаката с нея, направо от щатите (отидоха си, понеже вече нямам стени. )
Как се очаква да го събера всичкия този багаж? Кой всичкия този багаж? Мм… списък! Точно така! Списък! Ох къде ми е списъка? Защо шофьорът на таксито имаше телевизор в колата? И къде ми е лилавият чорап? Защо мога да чета само книги на Пратчет напоследък? И защо в пътната чанта има от онези телчета, с които се храни телботът?
Editче: Как, в името на Воланд, Мефисто, Дженова или който си избереш местен светец, някой ще реши, че дванайсет и половина през нощта е най-доброто време за почистване, сглобяване на прахосмукачки и прахосмучене? О меееен.
На някои въпроси не се очаква да има отговор.
July 22nd, 2006 at 0:54
Ти си го гледала? :)) Софийското кино не е шега работа. /me още очаква да построят новото кино в Търново.
Аз си го дръпнах още миналата събота, но без субтитри. Петък ми дадоха субтитрите, но се оказа, че за да ги адна трябва да разчленя филма. Добре де, разчлених, но се оказа, че първата част толкова се е спаружила от разчленяването. Дотолкова, че да не иска да тръгне. И не искаше да я дърпа наново. Енивей, ще пробвам отново неделя. Честит ми рожден ден. :)
1. За Елена и Калина ти казах.
2. А аз за брат, с който да играя на пирати. Дори по едно време мислех да го напиша в инфото. Едно много далечно време.
3. Първата й касетка, както й 100% Хит с нея.
Току-що ми хрумна идеята, че преспокойно можем да участваме в някое ток-шоу за ‘познаваш ли другарчето си’ и да оставим имената си в историята. :)
Въпросът не би ли тярбвало да е не “Как”, а “Докога”? :Р От всички части на багажа най-лесно се губят списъците. :) На въпроса с въпрос: “Защо шофьорите имат навика да задирят по-младите си клиентки?” В другия лилав? :) Под бюрото, зад кревата, между списанията, в печката?..Не, попиващ бензиновото петно? Това за Пратчет е тревожно, дори и за такъв заклет фройдист като моа. u_u Те се размножават, докато не ги гледаш. Казах ли ти да не ги изпускаш от погледа си? Казах ти. Не, не, не, сигурна съм, че съм ти казвала. *си припява “Късно-о е”*
Воланд, Дженова и след това може би Оскар. Кой беше този някой - мама или съседа от долния етаж?
Едит: как може някой хора да са толкова мили и разбрани, докато други простакеят на воля и тровят живота на първите.
July 22nd, 2006 at 20:24
А не искаш да дойдеш с мен в София и да го гледаш, така ли, предпочиташ да се мъчиш с разните простотийки :р и спаружване. Безсрамна си както винаги :)
Идеята за “познаваш ли другарчето” е добра :р само трябва да измислим въпросите. Аз казвам един въпросник от няколко страници. Двеста въпроса. Ти ще се облажиш, защото аз имам редовно издание на “Три рандъм факта с Или Садънс”, а пък ти не, и въпреки това го виждам като много весело занимание за пребиваването в София :р Може дори да има и втори въпросник с по-малък брой въпроси и три възможности за отговор, който се прави за време и без право да зачеркваш *хъхъ* Ще ми се да пиша “аккто” и “ад”.
Да! Знам, че са като химикалките и спринцовките! Множат се! А някой беше мама :) съседите не смеят.
Re: Едит: Защото иначе нямаше да е изобретена гилотината.