Музиката на Истанбул и KFC
С мама може и да не вечеряме заедно вкъщи, но затова пък често ходим на кино. Днес много се чудихме на какво да отидем (понеже и Супермен, и Пиратите излизат на 12ти и на практика вече изгледахме интересните филми), та накрая решихме да гледаме “Музиката на Истанбул”. И както е навикът й, след като го решихме въобще не се мярна — достатъчно дълго, че да прочета том и половина от Angel Sanctuary (горещо ти я препоръчвам), стотина страници от “Чудовищната команда” на Пратчет (лош навик да чета по две-три неща наведнъж) и да изям половин пакет бисквити с голяма чаша кафе. После имърджна на вратата и каза нещо в смисъл, че се надява да съм готова, понеже таксито ей-сега ще дойде. Добре че се обличам бързо :)
Филмът го препоръчвам на всеки. Забрави за малко че мразиш турците, циганите и немците и го изгледай ;) Няма да го хваля… не е събитието на века. Но според мен е хубаво да се види.
А, немците вкараха! Дявол ги взел тия немци. Дано резултата се обърне, има още време до края. Ще претупам останалото, че ми се гледа мачът.
След филма ходихме да ядем в халите, после търсихме в крайно съмнителния квартал до Женския пазар някакъв индийски ресторант, но той хепили не работеше, купихме две кила кайсии за левче и дори ни предложиха цялата щайга за два, но аз любезно отказах, понеже аз бях мулето, накрая за пръв път в живота ни ходихме да ядем в KFC. Имат солени картофки на космическа цена и сладки царевички. Pepsi няма еквивалент на Швепс от което много страдах. Накрая като се прибирахме през ливадата успях да намеря някаква кал и хепили, успяхме да преварим дъжда с цели пет минути.А в Халите си говорихме около час и половина. Мама твърде често ме прекъсва, но иначе… какво ми е имало, че шестнайсет години да не осъзная, че тя ме обича? Наистина не съм съвсем наред. Хубаво е да можеш да кажеш всичко на мама. Дори да откаже да те разбере
July 9th, 2006 at 18:06
И аз много искам да гледам “Музиката на Истанбул”.
Може скоро… с мама.
Те са чудесно нещо и не си представям живота без тях. ;)
Поздрави!
July 10th, 2006 at 12:15
Макар че е против мен да го правя, може би ако го изгледаш някой път с мен? Действието изцяло в Турция ли се развива? Има ли хубав край?
July 10th, 2006 at 20:43
Да, изцяло в Турция, но това не е филм реално погледнато. Няма сюжет. Няма герои. Просто… те запознава с разни хора и разни банди, които правят музика.
В който смисъл, да - има хубав край :)
July 11th, 2006 at 16:38
Ако ни намери в нашето захлупено градче, обещавам да не го подминавам и аз. Прозвуча ми интересно, Но пък от твоята уста всичко ми звучи по един и същ начин, така че мисли му. ^-!
Пиратите идват при вас утре. Искрено ви завиждам. Не стига, че ще сте на хубава зала, ами и няма да ви се налага да го чакате по два-три месеца и да треперите ще има ли хора в залата, като отидете, или няма да има (или в най-лошия случай не ви се налга да тропате по вратите на киното с надеждата някой да ви чуе и да ви пусне на последната прожекция - висша радост и несъмнен извор на приятни емоции :)). Но, предполагам, и аз ще доживея момента да си сложа червената кърпа и да отида на прожекция, за която съм сигурна, че ще ми хареса (и пак подчертавам ще дават).
Ви, нито един изпуснат интервал.
-
Да. Не знам какво бих правила без мама. Макар че… никога няма да й дам да прочете това.