Честит рожден ден, Ери :)

И тъй… това е нещо, за което наистина се радвам, въпреки трагичните му последици. Значи… аз обясних как ми е все едно какво ще гледам, понеже… нито един филм не ми харесва. Изборът беше между… тъпи и гадни филми, така че си взехме от страннити царевични работи с пикантния сос, едни сладки пуканки и някакви работи за пиене и отидохме да гледаме “Разтопяването” или “Размразяването” или както й е там името на втората “Ледена епоха”. Пак се изгавриха с горката саблезъба катерица, ей… Пък аз ако кажа, че съм опосум - да не ми вярвате. На едно място се смях истерично, но като цяло наистина ми беше скучно. После ходихме да ядем, понеже майка искаше да гледаме още един филм. Мм.. може би е права, че като ям само таратор последните пет дена нещо ми е станало, понеже въобще не можах да си изям манджата… а те порциите са малки… но наистина ми беше гадно да го ям. Аз някъде на средата на трейлърите осъзнах, че ям гадни работи :) Но твърде късно. Мама дори ми обясняваше, че от тоя таратор ми се е свил стомаха или нещо такова…
Абе странни работи (и това нещо дето си пиша тъй наречената ”публикация” в него и то е някакво странно и гадно се разтяга. Тъпа бъгава работа. Та значи, накрая й бутнах да изяде един картоф и тя призна, че е противен и има вкус на развалено. Значи, не е проблема в мен все пак.
После си купихме билети за The Omen 666 и ходихме да ядем сладолед и торти. Това беше добро, признавам :D
И тъй… този филм… е лошите последици от днешното кино. Наистина не мога да разкажа какво става и дори не си спомням добре, бях прекалено заета да съм уплашена до смърт чак докато останаха 20 минути до края, когато се обърнах и видях останалите зрители… три двойки… и ме стана яд. Разбира се, много се радвам, че от положение ”студената война” сега ходим с мама на кино и след като си счупих бутилката от швепса дори ме държа за ръка, но… е, както и да е.
Не мисля, че ще мога да спя тази нощ.
И поне още няколко няма да мога да стоя на тъмно.
Закачих си кръстчето на верижката, която ми е увита около ръката. Ей така, за всеки случай. Чувствам се като жертва на Холивуд. А е и много грозно да си слагаш такива неща защото те е уплашил един филм, а не защото вярваш. Мама се засмя и каза, че това не ми помага, защото не съм кръстена. И защото не вярвам също. И е права. Какво ще правя сега, а?
Искам кафе :/
Между другото, на стената на киното видяхме една реклама за хостинг. Много апетитно предложение е… Ако имах парите. Те са малко. Но няма да ми ги дадат, симпли… ех. Мъка, мъка…

This entry was posted on Monday, July 3rd, 2006 at 23:41 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.