Да видим дали ще объркам нещо от първия път.
Вчера беше спокоен ден като се изключат 5 часовите ми опити да изшия лицето на Кристин върху “кристално-сините” си дънки.Подчертавам кристално-сини,тъй като аз синьо не обичам,а какво остава за другите му оттенъци.И нали трябваше да има нещо хубаво върху тях, за да ги нося въобще,реших да е картинка на Кристин и Ерик.Нарисувах си шаблон на един А4 ,дори повторих-с мастило,за да ми се виждат основните линии.Всъщност успях да нарисувам само нея.Него,за да не ми се късат още нервите,го оставих за понататък.След това седнах да я пренеса и на левия крачол на дънките,но не би.Носът й стана като на катерица,косата й-като коноп,а по обясними причини ме можех да ползвам гумата за….пети опит.Тъй като до първите 4 плата още позволяваше да се размазва върху него и повторно да се рисува.А след като установих,че съм разляла по малко мастило и от двете страни на въпросния крачол,теглих една благословия на цялата работа,поставих листа с мастилото върху крачола и направо започнах да шия върху него,като междувременно трябваше да се браня върху налитащите ми незнайно откъдевзелисе три тръси мухи. Борбата с мухите и иглата продължи докъм 20.00,когато отидох да гледам дузпите между Португалия и Англия на изкуствената светлина на лампите в компанията на баща ми,но не и на майка и след момента когато осъзнах,че повече разшивам,отколкото да зашивам,оставих конеца и се отдадох на играта,само за да видя как любиите островитяни падат от незаслужилите португалци.И ен мисля,че Руни е виновен с нещо. Следваше преразпределени на силите по стаите,вечеряхме,после майка гледа с нас “Кейт и Леополд”,след това аз и майка гледахме края на “Кейт и Леополд” в моята стая,поправяхме прозореца,прехвръкнахме за началото ан Бразилия и Франция и …о,свещен ужас.Няма да коментирам следващите 90 минути,но след края бях толкова отчаяна,че дори не намерих сили да се разплача като хората.Но пък бях достатъчно бодра,за да отрая до вечерния преглед на СП-то по БНТ,за да изслушам още една порция хули по адрес на Роналдо,Роналдиьо и Парейра. Като само един от тримата ги заслужаваше всъщност. :Р В крайна сметка тази сутрин успях да се разчувствам над баницата си с кайсиевото си сладко и си поплаках,че едва ли ще го видя скоро да играе в следващите месеци.Надявах се да ги гледам поне до неделя,за финала.Но енивей-се ла ви,независимо дали това ми допада или не. :) Поне ще си дочета третата глава.
July 2nd, 2006 at 13:14
И ние с мама гледахме “Кейт и Леополд”, но аз не го издържах целия.
А ти вече се побъркваш с този футбол, не? :р
July 2nd, 2006 at 13:49
Отдавна.:р Не,шегув.Само заради него.
Защо,беше миличък?Макар че беше ясно от самото начало,че тя ще отиде при него.