Честит рожден ден, Ери :)

Честит рожден ден, Или, как се чувстваш вече на седемнайсет?
О, благодаря, много добре, аз се чувствам по същия начин от известно време :Р

Ери намира това за преждевременно състаряване, но аз имам сравнително лилава коса и това не ме безпокои ни най-малко =) Благодаря на всички мили хора, които по някакъв начин ми честитиха днес (макар че нямам представа как някои са докопали номера ми.всъщност имам, но е представа, която трябва да стои заключена в сандък, зазидан в мазето) :) Бих се радвала да ви заведа на кръчма, но понеже надали ще успея, ще се наложи да ви водя по отделно :р От пожеланията стигнах до два извода: първо, всички ме смятате за много нещастна, и второ, никой (освен леля) не смята, че ми трябва мъж. Да живее феминизмът! :))
Шегувам се, де, приберете ги тия мотики. Просто ми е много весело и се чувствам затруднена да напиша нещо =) насладете се, няма да се случи поне още дванайсет месеца =)

Между другото, за втора година забравих да си пожелая нещо, когато духнах свещите. Райт, може да няма торта, но свещи ще има! Но и без това и аз не знам какво да си пожелая. Не се сещам за нищо достатъчно важно, за което да искам помощ от, хм… свещите? Да, каква помощ мога да очаквам от някакви свещи и без това (кисело гроздето…) Засега ще се съсредоточа да изпълня вашите пожелания =) Особено онези за усмивките и за бирата. Много важни неща =)

Мамо, татко, обичам ви! Мисля, че твърде рядко ви го казвам, но се надявам да не се чувствате ощетени =)
cun&gush ;)

Сетих се, че озни път като писах за глупавите сънища, имах предвид онзи с колата. От време на време сънувам, че карам кола. Обикновено е тъмнозелена и доста неестетична. Справям се доста прилично (досега нищо не съм блъснала), обаче като че ли никак не спазвам знаците. Най-глупавото е, че аз не мога да карам кола заради транспортната фобия, така че обикновено всчко завършва с нуждата да изпия голяма чаша вода, за да си успокоя нервите. Смей се на воля :р
Еис, знаеше ли, че днес е и денят на св. Магдалина? :р

Потвърждавам. Лилавото не ми личи. Малко съм разстроена, защото похарчих един билет за кино и половин Швепс за глупавия оцветител, който косата ми отхвърля. Сега си имам лилавеещ оттенък, ако светлината е благоприятна. Ами какво да направя, че е толкова тъмна. Ако имаше черен балсам - да си купя. Пък то няма. Сакън.
Чудя се дали ще ме махнат от завещанието :р

В крайна сметка, гледах “Фалстарт” и много ми хареса. Повече от вчерашния филм, понеже бяха свели драматичните моменти до минимум и беше много… жизнеутвърждаващ. Ще си го купя на DVD като излезе и ще си го гледам в петък вечер, преди татко да си дойде от работа :р Недейте убива присмехулника, би-бип.
Киното в комбинация на акцията в третата книжарница имаше много благотворен ефект. Купих си лилава химикалка :р само че после реших -все пак- да отида до аптеката, понеже не е много фън да ти е запушен носът. Имах и още някои идеш за аптеката, но не се изпълниха. Ето и защо: стигам аз до аптека №1. Посягам към вратата - не, сори, затворена. Поглеждам към работното време - 10-19, неделя почивен. Дали пък не е неделя? Не, не е неделя. Неделя е концертът на Остава, пък той не е днес. Понеделник е РД, а то пък не е утре. Значи е събота. Хммм. В този момент от масичката пред съседното кафене се чува Глас. И Гласът изрича: “Извиняй, ш искаш ли нещо?” Обръщам се и гледам - някаква жена ме зяпа много ядосано. Дявол я взел, часът беше два и половина! Обедната почивка би трябвало да е свършила преди един час! И тогава Гласът продължава “Ще искати ли нещо?” Ами, да, може би, всъщност вероятно, ще искам нещо. Нали съм дошла. Няколко потенциално хапливи отговора, които ще осигурят вратата да остане заключена, се сблъскват и разтриват чела. Аз мълча потресена. И Гласът отново атакува! “Ама какво ще искате?” Е, стига де. Какво аджеба мога да си купя от аптеката и тя НАИСТИНА ли вярва, че ще го кажа? На главната улица? Ха, да бе. Дори не можах да се сетя за името на лекарството, толкова се шашнах. Не че го забравих (може би просто подсъзнанието ми се бунтува срещу мисълта за такъв вид лечение?) “Моля?” казвам най-после. АптекАрката и дружките й вече се хилят, в който момент аз от шокирана ставам по-скоро… раздразнена. “Щот` ко искъти нещо по-нормално кат някой аналгин то може от всягде да си земете!” Ахаа, това е някаква Много Специална Аптека. Сигурно вътре има неща, дето ги няма другаде. Уау. Но моите покупки аз мога да си ги набавя отвсякъде, може би с изключение на хапчетата. Но тях по-вероятно да ги няма именно тук, а и нека не забравяме, че не си спомням името им. Гут. Зер гут. Пращай ме ти при конкуренцията, аптекАрко. “О, ами не, нищо специално, ще ида другаде!” казах с дружелюбна усмивка, докато се изтеглях в противоположна посока, точно докато тя тръгваше към мен. За съжаление усмивката мутира в гримаса със стиснати зъби преди да я подмина и не се сдържах да процедя (но много тихичко) “УМРИ.”
Следващата аптека беше с надпис “стопанска”, затова я поогледах малко. Съвсем нормална си изглеждаше. Но не влязох. Влязох в третата, купих си капки, обиколих я и тъкмо се чудех дали да питам за хапчетата, ама се отказах. Не се сетих за името.
Няма нужда да споменавам, че доброто ми настроение се беше изгубило по пътя, така че не ходих да си купя грейпфрути. И без това са ми останали много малко пари за харчене. Твърде малко. Всъщност, не знам колко. Понеже си оставих голям резерв в парите за билети. Но така е по-добре, защото няма да се увличам в харченето. А и билетите могат да се окажат наистина скъпи. Както и да е… На връщане минах покрай самолета. Много ми е тъжно като я видя със скобите на колелата и надраскана и… ужасно е. Откровено си ме потиска.
Още не съм решила да ходя ли на концерта на Остава или не. Практически, това ще е единствения ми подарък за рождения ден, понеже другите вече ги получих (и повече няма да получа, защото няма да ме хванат… макар че вариант Г с ходене на кръчма също ми звучеше добре… като миналата година, но с повече хора. Но вариант Б, тоест крий се и яж шоколадов сладолед, спечели) Плюсовете са, че е безплатно и започва в осем и половина. Минусите са… ъм… не знам кога ще свърши, не знам ходи ли ми се… баба ми ще дойде с мен @.@ това вече е направо трагично. А, друг минус е че… не знам дали ми харесват. На предния концерт се чувствах глупаво. Може би наистина не знам как да се забавлявам.
Обикновено бирата е добра оферта.
И черния шоколад с грейпфрут също.
Да не споменаваме папката slmsc.
Ти как мислиш, да отида ли? :р

Три рандъм факта:
1. Вкъщи ходя боса.
2. Когато не знам какво ми се слуша, отварям Bands/Groups категорията на tFl.org и си избирам група по името.
3. Компютърът ми се казва Сиберия (трябваше да е име за котката ми, но така и не ми позволиха да си гледам котка)

Още веднъж, честит рожден ден, Ери миличко :) Вече можеш да гледаш V for Vendetta в Арена, честито :D
Извинявам се за днешния километричен пост, но колкото по-малко неща ми се случват, толкова повече пиша. Просто заради хубавата клавиатура и самото писане :wink:

Подозирам, че днес ще бъде един многo, много уморителен ден. Засега:
*успяха да ми втълпят, че съм адски несериозна; че обичам да се гавря с хората и да се подигравам се с чувствата на де що видя; не мога да играя neopets.
Да, Ети, отново се вманиачих по ‘онова’ и този път няма да ми мине толкова бързо или поне не веднага (или поне не веднага след като събера още 400 000 точки и си купя бебешката четка). За всички, които са на една идея разстояние от това за какво става дума - по-добре, че не знаете. Знанието е щастие, но не и в този случай. :)
Фу, вече ми накачиха поздравителните топици, още никой не е позвънил да честити, но 1:57 е и няма да храня излишни надежди. Досега храних оранжевите катерици, след малко като се уморя да пуцам по клоуните, ще си оправя леглото, ще си пусна Лейдитрон и ще се отдам на размисли. Хубавото е, че…
*с него най-сетне се изяснихме; с него също. Остават само един, ако не броим Б. С него чак наесен.
*още не съм се уморила дотолкова, че да спра да пиша, дори това да са само някакви… глупости. Да, откъдето и да го гледам, продължават да ми се виждат глупости. Душа, мислила ли си за нов блог? С нещо по-весело за фон? Този ме депресира. Лошото е, че 22 юли вече е факт. Около 16 бащата ще дойде да вземем подаръка от Техно маркета, а около 20 - излизане?
Ето веселата част. Имам бисквитки. Всякакви. Шоколадови, квадратни правоъгълни, с лешници, без лешници, с фъстъци, обикновени, под формата нацветчетa или на топчета,залепени върху цветчета. Като копченца са. или както би казала Ан:”поничка”. Все пак ще стана да метна палачинките. Какво е един рожден ден без палачинки, питам аз? Като пчелин без мед или… домат без сметана?Загубих си мисълта. Мило, редовете пак се ‘разсеяха’. Кажи ми истината… всичко е заради шибаните цитати, нали? А вечерта ще ходим на откриването на танцовия фестивал и ще видя Цвети. И още дузина приказки. И ще има сметана и… много малини. Воланде, колко ми се спи.
*гушва още веднъж радостно всички*
Хора, вече съм на 18. Проклета възраст, няма нито една песен посветена на нея.
И за малко да забравя…*холи шит хепънс, right?* обичам вии! ^-^

Ямбол започва да ми действа и отчитам коя дата сме единствено рано сутрина. След това съм свободна да забравя. Започнах “Кукла”-та, но не съм сигурна, че ще я завърша на време. Въпреки големия шрифт, широките полета и картинките. Всъщност илюстрациите са много мили и много скицести. Много ме радват. Имаше един много симпатичен келнер в полето на третата страница. Изобщо, рядко има страница съвсем без картинки :) А дори още не съм разбрала каква точно е книгата. Пише “роман”, което ме обнадеждава. Но наскоро научих, че романите не са книги за любов, въпреки че звучат като “роман”-си. Както и да е, ще го преживея =) Поздравявам те с Holy Water на Edguy.
Днес си намерих, хепили и най-сетне, оцветителя и след около час ще бъда лилава. Зависи кога ще мога да се шмугна в банята, без да преча на някого. В мен се прокрадва съмнението, че няма да изглеждам добре. В който случай ще бъда “алтернативна”. Но съм по-склонна да вярвам че “както-винаги-пък” ще изглеждам добре, или няма да се забелязва. Последното ще е тъпо, защото оцветителя е два и петдесет, а пък един билет за кино е два лева. Днес не гледахме нищо на кино, понеже тази седмица филмите са “Поличбата ШШШ” и “Фалстарт”, пък Е. не искаше да гледа нито един. Аз пък съм склонна утре да ида на втория, понеже бил романтична комедия, тоест ще е забавен и ненатоварващ. Решаващ е фактора, че е и евтин. Колкото пуканките в София.
Затова пък гледахме разни работи по телевизията, включително “Щастливи заедно”, който до средата беше много мил, обаче после изтъпя и си изгуби шансовете. Имам предвид, не ща да гледам за неща, които се случват IRL, във филм с такова хубаво начало.
Мисля като се върна вкъщи да започна да гледам телевизия. Между гледането на “Сладката Канди” и “Войната на зверовете”. Вярвам в торентите и те също вярват в мен, тъй че ще мога да си изгледам и двата сериала. Но се оказа, че гледането на телевизия е забавно, ако си търпелив и непретенциозен.
Лошата новина продължава да ме застига и трови, макар и вече по-малко. Вече си имам и мантра, която ме спира да си го изкарвам на бюрата и стените в повечето време. Реших, че ако не се оправя до есента, мога да тръгна на психоаналитик :р но не си вярвам много, понеже това е една от мислите и идеите, родени в полузаспало състояние, когато маниакалната ми личност мисли вместо мен *демоничен смях*
Получих си и томовете с приказките, и опърпаното издание на “Снежната кралица” и онова изречение, което цитирах наляво-надясно съм го запомнила вярно. Само дето не е било първото, а третото ;) Освен това, Сев, изданието на “Властелинът”, което имам, е индийд най-старото. Отхвърлям аргументите ти :р И сега става така, че имам ужасно много книги, които искам да чета, а времето няма да ми стигне. Чувствам се предадена!

Три рандъм факта:
2. Ако бях герой от приятели, щях да съм Фийби.
1. Любимите ми цветя са бурен и селскостопанска култура.
3. Първата японска дума, която научих, беше egao :)

Поздравявам те с Tears Don’t Fall и отивам в банята :р

Сетих се какво точно исках да напиша снощи =) исках да напиша, че след мъченията с маргаринените уроци по английски научих две неща: Първо, осем часа е извънредно рано време за ставане и второ, ако малкото ми братче ме събуди в седем, мога да му отмъстя, разменяйки пастата за зъби с крем за бръснене. Мама, разбира се, няма да каже нищо.
Днес с Ети бяхме на пазар и на кино. Пазаруването беше много успешно, киното - не. Продължих победната серия от лоши филми с “Меч без сянка”. Мисля, че модерното изкуство ме преследва. Мисля и… че така не се лети. Но Е. ме просветли, че точно така се летяло, а вината си е моя, че не съм гледала “Тигър и дракон”, “Герой”, “Къщата на летящите кинжали” и другите им роднини. После обеща да ме поправи :р Аз съм по-въодушевена от съвсем реалната възможност да гледам “Лейди и Скитника”. Ами тъй де. То е толкова мило :)
Днес прекарах солидна част от времето (днес започва в полунощ.) си в ровене из “другия” дневник. Натъкнах се на много забавни бележки от рода на “!NB! Имам гладещо се пликче в дневника, в последната четвърт. Ще мушна там патето зелено”. Позачудих се. Зеленото пате и жълтото пате са на монитора ми. После се сетих за другото зелено пате, което дадох на Сев. Много се чудих къде съм мушнала пликчето. Проверих - още си е на мястото. Ще си го оставя там и когато стигна до съответната страница ще проверя колко време ще ми отнеме припомнянето на великата му цел. На пликчето.
Другата интересна бележка е от края на Март и гласи “О, Висша Сило! Говоря си сама. На глас.” последвана от предположения защо именно го правя. Стана ми забавно докато го четох =) В повечето време се чудя “абе защо съм такъв идиот”. В останалата част ми се иска повторение на съответния ден. Такива работи.
И всичко това, защото започнах да си разглеждам подвързията. Работата е там, че в нея едва се събират две писма. Затова трябва да си намеря една по-голяма :Р
Забелязах и тенденцията, че Всичко Върви Към По-Добро. Много е оптимистично. Не през цялото време, разбира се. По-скоро като… обща тенденция. Ако си затварям очите за -разни-неща- или поне си държа зелените очила включени. Което и правя. Изобщо, ако се постараеш, животът е хубав. Или поне приличен. So f*ck all your protests and put them to bed :D
И тъй, пожелавам ти хубава вечер и още по-хубав ден утре, когато аз ще подновя търсенето на патладжанов балсам, защото е немислимо да посрещна двайсет и четвърти и да не съм отчела, че Италия спечелиха :р обещанието си е обещание. Тъй де, символичното начало не е на първи Януари, нито на рождения ми ден, символичното начало заслужава да е вчера. Дори повече от вчера. Тринайсти Юли ми допада. Комбинира двете ми любими числа.

Три рандъм факта:
1. Обичам да пиша безсмислени SMSи на хората (и смятам за излишна дребнавост да се ядосват, ако ги събудя в четири през нощта)
2. Имам необяснимата нужда да съкращавам имената на хората до три букви. Обикновено звучат много мило (и освен това, по този начин виждам и номера на съответния човек)
3. Не ям гъби и чушки, ако мога да им избягам.

Сега се ориентирам към млякото с ориз, съвсем беззащитно е и тази вечер няма нужда да се промъквам в тъмницата за лъжичка и накрая да докопам само вилица. Защото вече отмъкнах една. Лъжичка. Хъ, хъ, хъ :)

Идея си нямаш колко трудно е да изкарам @ на тази иначе толкова прекрасна и безшумна клавиатура. Обикновено излиза кавичка. Винаги, всъщност. Ето ме, пристигнах.
Не знам какво да напиша наистина, но ми се ще да е повече, защото е много хубаво да се пише на тази клавиатура. Мисля, че вече се повтарям. Тъй, значи. Ще споделя, че ми е страшно тъпо тук =) да, и на мен ми е скучно, ако се постарая… много… затова реших да приема нещата философски - тоест, ще си представям, че съм на почивка и ще чета “Кукла” на Прус. Ако успея да я повдигна. Доста е… обемна.
Освен това успях да накарам проклетите слушалки да работят и ако не си движа главата, не усещам ръбовете =) разбира се, заради специфичното увиване на кабела около плеъра скоро ще спрат да работят. А аз ще спра да си купувам слушалки. Но за сега нищо не ме спира да си слушам Камелот. Освен… баба ми. И въпроси от рода на “а тука какво ми казва?”. Заради които трябваше да изслушам целия първи урок по английски. От маргарина. Направо ми се дорева. Всъщност, това е заради състоянието на пред-нервна криза, в което съм в момента. Бих могла да се разплача дори ако ми покажеш пръст (предполагам,всеки би могъл.ако пръстът е отделен от ръката?..) или нещо такова. Ами много е потискащо тук. Най-забавното нещо, което мога да правя през деня, е да спя. И да внимавам после да не си спомням какво съм сънувала. Ето например, днес си спомних, но сега щастливо се подсмихвам. Успях да забравя. Има малко неща, които не успявам да забравя. Главно тези, които искам да забравя най-много. И хич не ме интересуват повторенията :р Но съм тук само от един ден. Нещата ще се оправят. Утре.
Учителката по етика ни набиваше в главите, че не трябва да започваме от “утре” а от днес или дори от вчера. Интересно, и четворката прави кавички. Ама че странна работа. Тройката пък прави знакът за лира. Или паунд. Каквото е там. Не че има значение. Споменах за хубавата клавиатура, нали?
Камерата присветна. Явно нервите ми наистина са опънати, защото изпищях от ужас, изключих я и я завъртях настрани, просто за всеки случай. Я да си пусна малко музика.
Мисля да спра с простотиите, понеже изобщо не се сещам какво имах намерение да напиша. Можех да разкажа какво сънувах в крайна сметка, че да се посмееш, ама на — забравих.
Мм… традицията повелява. А, намерих маймунката. На мястото на кавичката до ентера е.

Три рандъм факта:
1. Първата книжка, която прочетох, беше “Бобърчето Виктор”.
2. Любимото ми число е седем.
3. В кошмарите си съм с дълга коса :р

Благодаря за окуражителните коментари и милото отношение.

Правиш филм.
Филмът надминава очакванията.
Правиш още два, твърдейки, че по принцип си искал да направиш три, ама те втория и третия са всъщност един, само че обстоятелствата налагат да е разделен.
Пускаш третия няколко месеца след втория.
Хората летят от щастие.
Ако познаеш кой е този филм, ще получиш гушване :р

А днес бяхме на “Карибски пирати - 2″ и беше много забавно :р имаше един момент, в който много се разнежих и си казах “ай че шладко”. Имаше и няколко момента, в които цялата зала се смееше. Имаше и някои глупави, клиширани моменти.
Имаше и Джони Деп като пират. Ей на това казвам “ай че шладко”. Понякога.
Преди филма пак имаше трейлър на Ултравайълет. Наистина е жалко, че няма издаден саундтрак. Музиката е разкошна и има Мила Йовович. Когато се върна, непременно ще го гледам. И слушам. А сега… мм. Ще си приготвя багажа :)
А освен това монтирахме компютър в офиса на майка. Имаше и един много весел кабел със странни неща по него и прикачена бележка Don’t Use This Power Cord In The UK! Аз обяснявах ли обяснявах, че не бива да пипаме нищо. След като свързахме кабелите и машината поиска да бъде конфигурирана си тръгнахме и мама се съгласи, че не е трябвало. Да пипаме. Нищо.
Сутринта започнах да си тегля някаква игра с дракони. После реших, че няма за кога, и я изтрих на средата на тегленето. После гледах първи епизод на Гънгрейв, съпроводен със закуска и коментари от рода на “Пииич, к`во правиш бе, пиииич… сега ще те застреля, пииииич…”. После се усетих и млъкнах. Бях забравила, че си правя спагети. И беше тъжно.
Не се сещам за какво още да се оплача :Р *смее се* Време е за революция!

Еис, официално ти обещавам да пиша. Не казвам къде. Нито кога. Не си казала да ти обещая и това :р

Три рандъм факта:
1. Бих искала да се казвам Валентина или Елена (Валентина може да е Вал или Вале, което дава чудесни идеи за аватари. Също може да бъде Лена или Тина или… много неща. А Елена може да се пише като Jelena. Много неща може. )
2. Като малка исках да стана пират :р
3. Имам първите два албума на Бритни Спиърс (оригинални) и два плаката с нея, направо от щатите (отидоха си, понеже вече нямам стени. )

Как се очаква да го събера всичкия този багаж? Кой всичкия този багаж? Мм… списък! Точно така! Списък! Ох къде ми е списъка? Защо шофьорът на таксито имаше телевизор в колата? И къде ми е лилавият чорап? Защо мога да чета само книги на Пратчет напоследък? И защо в пътната чанта има от онези телчета, с които се храни телботът?
Editче: Как, в името на Воланд, Мефисто, Дженова или който си избереш местен светец, някой ще реши, че дванайсет и половина през нощта е най-доброто време за почистване, сглобяване на прахосмукачки и прахосмучене? О меееен.
На някои въпроси не се очаква да има отговор.