Днес се навършва една година откакто си купих “Фантомът” на Гастон Льору и съответно една година откакто съм прочела книгата.помня,че беше единствената останала в града,лично проверявах. :) и единствената,която съм обикнала толкова много.да,дори “Властелинът” не съм обичала толкова,дори в най-добрите му времена.още помня,че след като си я взех сутринта,трябваше да мина да си прибера бележника от училище,там прочетох малко,а като се прибрах вече не можех да я пусна и четох,четох,докато не стана 19.30 и не трябваше да ходя на пощата за събирането с класа.до това време вече бях стигнала до епилога.взех си книгата,хванах едно такси до пощата,хапнах едни спагети и си поговорих със сашо и методи,след което към 23.30 всички се разплатихме и по-голямата част тръгна към Маскито за по един ром, а аз с възможно най-голяма скорост се отправих към къщи. Към 23.50 вече бях на моето легло с книгата в ръка и за 3-4 минути изчетох епилога. После го изчетох още някол пъти, като междувременно не преставах да плача. По едно врем си зивадих кожения тефтер със златните ръбчета и написах първата глава от единствения ми истински дневник.представлява нещо като откровение към него и как е променил живота ми,а той наистина ми помогна да положа някакви усилия в тази насока. защото след като затворих книгата,в онези минути на болка и състрадание си обещах пред себе си и пред него да се опитам да стана по-добра.може би не съм постигнала много, но продължавам да се боря и се надявам, че след време ще дойде и този ден, в който ще се изправим очи в очи с него, било то на този свят или на онзи, и с чисто сърце, ще му кажа, че съм изпълнила обещанието си.