Честит рожден ден, Ери :)

[вторник]Срядата още се очертаваше весел ден,особено след репликите на майка ми:”По-добре да си в черно.Нали само така се чувстваш щастлива.”Накупихме пълна торба с калории плюс два RedBull-a,единия сребристо-син,другият-розов.Много са сладурски,цяла вечер им се радвах,а след като успях да склоня майка да не лягам преди 12,за да си изгледам мача с Бразилия и след като 90 минути се наслаждавах на коментарите за играта на новия ми цветнокож идол,бях толкова безогледно и неразумно щастлива,че и окото не ми трепваше при мисълта за теста.
[сряда]всичко се разви бързо и драматично.закъснях с 5 минути за срещата с мира и татко й,който трябваше да ни закара трите с кети час по-рано.още като се събудих,с половин час по-късно от предвиденото,и без укорителния поглед на майка,си знаех,че ще закъснея.нещата стигнаха до там,че се наложи сама да си поливам водичаката,а след това и да спринтирам през баирчетата с островърхите обувки.не знам за кой път ми се случва за тази седмица,следващата седмица ще съм с маратонки.тъкмо пристигнах запъхтяна пред тях и ги видях да слизат по стълбите.малко ми поолекна като запалихме и тръгнахме,макар че не успях да се оттърся от чувството,че в багажника има още някой,някой,който ни дебна през целия път и беше готов да ни стисне за гърлата,стига да се бяхме обърнали да проверим дали е там.кетито също закъсня,но с малко и без повече забавяния достигнахме върха на баирчето половин час преди началото на събитието.гледата оттам е неописуема.отстрани наглавната сграда има няколко недовършени бетонни площадки,накацали точно една над друга,а като отправиш поглед малко по-надолу и вляво можеш да видиш част от турската махала и Царевец.дали е само турска,така и не разбрахме,тъй като от едната страна на главната улица се виждаше малка западнала църквица,а от другата -прясно белосаната джамия.нямаше много хора преди нас,но пък нямаше и много след нас.самия изпит няма да го описвам много.бяхме в някаква малка стая,на третия от подземните етажи.бяхме на някакви много тесни залепени едни за други чинове,на който едва можехме да закрепим листите и два-три молива.мястото ми беше на предпоследния ред,между мира и бръшнянов.първо по график беше четенето с разбиране-4 текста с дребен шрифт,с по няколко подтекста всеки и 45 въпроса за отговаряне.отначало се зарадвах,че точно на мен се е паднал лилавия молив,но радостта ми трая точно час и 15 минути-до момента,когато всички трябваше да прекратят писането и да затворят листите.аз като примерно дете,затворих всичко,като остваих последните два въпроса непопълнени.непростимо,като се има предвид,че имаше някаква възможност да напиша нещо в последния момент,но алтернативата беше или още две точки и доклад на квестора или недовършения вариант и двата часа на гърчове и самосъжаление.излишно е да споменавам кои избрах.10 минути почивка и след това два часа писане.падна ни се..о,изненада точно нещото,което не бяхме упражнявали.доклад за някакъв си film club.всички се оплакват,аз се чудя какво да напиша.втората задача беше статия за Ваните решения в нашия живот.аз съм на 17,какви важни решения имам,каквито да тръгна да описвам на сухарите от кеймбридж.в крайна сметка писах някакви цитати на шекспир и историята за баба си.получи се,дори много хубави.с повече късмет*и по малко правописни грешки* току-виж съм затрогнала някое лекторско сърце.шанс за успоех:60%.след историите с докладите с кети бяхме толкова нанервени,че пред гледката на 20на нервно потропващи ученички пред женската тоалетна,с горда стъпка пристъпихме в мъжката за смайване на излизащия младеж и ни остана точно толкова време,колкото да си намерим носните кърпички,да се измъкнем,да се гушнем още веднъж за подкрепа и да влезем за слушането.там вече паниката ме сграбчи с пълна сила,особено след момента,когато чух третия текст и осъзнах,че от 8 въпроса съм отговорила само на 2.добре че имаше второ слушане.наложи се да си измислям на втория и на последния,но какво пък-току-виж съм налучкала нещо.следваха 45 минути ан пълна свобода и отмора.разпечатваха се шоколади,водеха се ожесточени спорове за отговорите.с петър,кета и мира поседнахме на една от тераските и успяхме да се полюбуваме на зеленината и вицовете за редник Ломоносов,когато ни извикаха за финалната част с упражненията.час и 45 минути чиста агония.7 упражнения.на първото текст с 15 дупки и 4 възможности за всеки отговор.беше за динозаврите.много интересен и дотам с коментарите.втората задача-текст с 12 празни места и една дума за попъвнае.кара се на фантазия.третия-текст с грешки,трябва да намериш на всеки ред поне една сбъркана дума или пропусната запетая или еру знае какво и ад го отбележиш,но за заблуда на противника има 4 правилни реда.повечето време за това упражнение,прекарваш задълбочен над листа,гризящ молива се и чудещ се “вярно или невярно,вярно или невярно”.почти като историята с маргаритките,само че-никакви маргаритки за нас.има още два текста с дадени 6 корена на думи за всеки,които корени трябва да трансформираш в съществително,наречие или някоя друга част на речта.и още два текста-единия с изпуснати изречения,трябва да ги подредиш и текст с думи за трансформиране от официален в неофициален стил.имаше нещо за пингвини.накрая имах чувството,че не мога да дишам и всеки момент ще се стропля на пода,а дробовете ми ще откажат да функционират и завинаги ще си остана в тази стая,стиснала молива,сама и с листите.
единственото хубаво нещо,което ми се случи на връщане беше къли,с която се видяхме на спирката и успяхме да разменим две-три думи за английския и скапаните преподавателите.останалите часове между 17 и 23-или не си ги спомням,или не искам да си ги спомня,оставям ви да решите сами. :)

This entry was posted on Thursday, June 15th, 2006 at 22:19 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.