Връв

Ядосвам се, когато някои симпатични и мили хора си врат нослетата,там дето не им е мястото и се опитват да коментират,а после ги вирят, пейкат се натам-натам и се усмихват многозначително:”Аз знам.Аз мога.” Едно е да видиш, друго да разбереш. И годините никога не са били мерило за разума.”и побелелите се вдетиняват.”,Хамлет.И няма кой да им каже.Съжалявам.И за теб,да,ще се наложи да го прочетеш.Магарета такива.В небето виждам слон.
——
Ден-ден на триумфа ми по немски. И класното направих, и на момчил успях да подскажа.А Методи е пуй.Сега-още един час по информатика,упражнението по физика и съм готова за “Женени с деца”, буквички* буквичките :)) *и мафия с Цвети,но не в цвети и не до 12,така че има шанс да се видим.

One Response to “Връв”

  1. Ily Says:

    Интересно, но след като ти казах за дъжда, спря да се лее, небето се изчисти и сега там се реят пухкави бели тонберита (без ножове, но с фенерчета).
    Внимавай с тия дето гледат на мафия ;) и знай - чичото е убиецът!

Leave a Reply