it never rains but it pours

Ето нещичко и от мен. Мило и оптимистично. Както всякога. :)
Днес сутринта като станах,не можех да си движа лявата ръка.Не беше от оттока покрай татуировката,нито от факта, че през всичките си четири часа сън бях лежала на нея.Не.Имаше нещо друго.Прехвърлих си набързо събитията от вчера и си спомних за онова.Нямаше какво друго да бъде.Вкъщи не държим бинтове,аптеката също беше затворена.7.20 нямаше никой в лекарския кабинет,затова слезнах отново след първия час,като до това време вече едвам стисках зъби… Интересно,че точно когато отново подхванах да чета Май,ми се случи нещо в духа на Великата прерия.А именно… превръзка или по-точно обинтоване от китката до лакътя.Малко ми я пристегна по средата,но това го отдавам на вълнението при сегашния вид на татуировката.Веднага ме разпита подробно как съм стигнала до това състояние.Разказах за бункасая,за мен,за баба и за преживяванията ми през последните дни и веднага ми олекна,стана ми едно такова спокойно и щастливо.понякога искам да разкажа толкова много, да си излея това,което ми се е натрупало,а няма на кого.и така изобщо не разказвам, от страх,че никой няма да ме изслуша.и така, излях си сърцето на един съвсем непознат чове.и съм щастлива. дори ще й простя факта, че забрави да ме предупреди да не си движа много ръката…к ойто факт установих едва,когато тръгнах да се прибирам пеша след руския. Така че веве ме боли и под превръзката.Не си представям какво ще стане с Розата. Сега ще си нарежа от онези дребните краставички и ще си пусна нещичко успокоително за фон,докато се свари водата за чая. После ще си дочета Съкровището от Сребърното езеро и ще се опитам да дремна. Проблем. Заспивам само на лявата страна. Като бебче обаче съм заспивала само по коремче. Може и да се пробвам. Майка не може да мигне,ако не се обърне по стомахче. Проблем. Ами ако бинтът отново започне да се нищи,докато се въртя насам-натам? Отново за Воланд и дефицита на бинтове. Отивам да си правя яйце във филийка.

4 Responses to “it never rains but it pours”

  1. Ily Says:

    Чакай, чакай, чакай! Какво е станало? Ти никъде не казваш какво е станало!
    Вдигни телефона!

  2. Eri Says:

    никога не се улучваме по телефоните.както за татуировката. :)

  3. Ily Says:

    Да… съвсем като за някакъв сапунен филм става :) аз ти звъня до стопяване на устройството, ти не вдигаш и аз решавам, че си едва ли не на болничен креват, надупчена от твърде интересни тръбички… :р

  4. Eri Says:

    говориш с медения език на страха,който се крие във всеки от нас.а моят,както знаеш,е от игли.и всичко,абсолютно всичко свързано с игли,от болнични постели до татуировки. ирония,о,името ти е съдба. :)а ето ме възкръснала и обинтована като току-що излязла от някой интернат.
    следва продължение. :)

Leave a Reply