Честит рожден ден, Ери :)

Една дама пееше “Има дни, има дни, във които не върви”. Сигурно има :р

След убийствената скука тия дни, признавам, дори даскалото ми дойде донякъде разведряващо. Бях първия жив човек… хм… ами… не, бях първия ученик в даскалото днес. Освен може би дежурните? Абе там е, че бях в седем без две. Толкова рано сутрин автобуса си остава полупразен и няма никакво задръстване, в резултат на което се придвижва от последната си спирка до Окръжна само за… Няма майтап. Петнайсет минути. Тъкмо имах време да почета - след промиването на мозъка вчера с “Гордост и предразсъдъци” (реших, че ми трябва нещо много красиво) я хванах за втори прочит. След цял месец без да хвана книга.
Деня беше пълен с изненади. Госпожата по етика (неправилен израз ;) ) ми размаха листчето и каза, че нищо не ми разчита. Какъв й е проблема, аз си разчитам перфектно! Добре де… като се замисля, малко нечетивно идва. Та каза, че ще трябва да й го прочета, което ме смрази (ха, де да беше… каква жега само :р ). Всмисъл… едно е преподавателят да ти чете глупостите, съвсем друго и безкрайно по-унизително е да трябва сам да си ги прочетеш, така че я измрънкотих просто да го напиша отново… и четливо. Промис. Не че тя не опита да ме накара да прочета… нещото. Само че на деветия ред запецнах, взирайки се в ясно изписаната дума “общоприобичан”. Върнах записа две седмици назад. Какво съм мислела? Идеята беше за “общо човешки”. “при” е от “прилича”, а тази дума споменавах в същия момент на Яна. Че… някоя приличала на нещо си. Вече не помня какво. За “обичан” не ми се и мисли =) И така, за часа по история слязохме във видеозалата където аз се върнах към предишния си почерк, с някакви вариации… абе, ако почерка говори за човека - измисли си нова самоличност ^___^ So. Написах го, прекарах часа по физическо четейки на пейката, любезния младеж от лавката ми направи сандвич без краставички и най-сетне успях да предам омразния документ.
Появи се и Класната. “Случайно да ми носиш бележката подписана от баща ти?” пита ме. Е как да не се почувствам горда? Нося я. Сутринта я подписа, а аз дори не знаех, че трябва да я донеса днес. :) Утре сутрин ще стартираме нашия невероятен и ъъъ стремителен (?) ден обсъждайки пиян ли е бил класа на изпращането, или само така се е сторило на всички.
После ъм… малко ми се губят нещата, стана твърде топло и процесора спря да работи.
И, сега, откак се прибрах вкъщи чета нелицеприятни работи. Добре, признавам си, и това ме разведрява. Засрамвам се, но е така. И без това… какво друго да ме направи? Да ме ядоса? И за чий? А и все трябва да си намеря занимание докато антивируса проверява машината. За последно се беше ъпдейтвал на 23ти Март, което ме хвърли в див ужас. До сега - шест вируса из простотиите на майка. Еми, шанс.
Като свърши, ще гледам “Гордост и предразсъдъци”. Забравих за какво щях да пиша. Така или иначе не те интересува много, нали? :)

This entry was posted on Monday, May 29th, 2006 at 15:07 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.