просто един нормален ден
нормален - опашката ми. Класната обобщи, че ще ме изритат и аз бях like “OMFG not again”, и казах “Ами добре”. Тя пък каза “Щом е добре - хубаво” и аз се ядосах и започнах да питам какво точно се очаква от мен да кажа. Тя отговори, че се очаквало да МЪЛЧА. С подтекст (явно) да мълча гузно и виновно. Тръгнах.
После отиваме ние за класното по немски и какво да видим - над дъската пише с големи оранжеви букви (пастел или червило) “КУР” \\е… сори сега…, а в стаята смърди на трева. Поне тия дето пушат трева така казаха. Мене ми се додрайфа, но знае ли човек - може би те просто… обичат да драйфат? Хму. Идва тъз по немски и почва да ни крещи, двайсет минути я нямало и какво сме направили, я веднага който го е написал да си признае. След минута и половина вече знаеше кой е точно и чакаше да си признае, а след още две дойде нейния клас и след като си тръгнаха, тя знаеше, и винаги беше знаела, кой го е написал и че не е от този клас, ама ще си получи той четворка за годината, те па на. В следствие на всичко това започнахме класното двайсет минути по-късно и десет минути след началото дойде класната и прати откачената при директорката. Ала-бала, преписване… абе, все пет.
Та безкрайния училищен ден свърши най-сетне — безкраен, защото в бюфета нямаха кафе, газер да ги сбаги! — и аз се запътих към Сердика за среща със Сев. Отидохме в Джимис за по сандвич и кафе и после се смъкнахме до градинката срещу националната галерия (мисля, това беше голямата жълта сграда на жълтите павета, дето е на две пресечки от народния театър?). Там се редувахме да си слагаме пликче на главите и при нас се домъкна някакъв очевидно луд, който преподавал философия. Абе абсолютно откачен, казвам ти. И депресиран, та чак смърди. Понеже много се вписва в библиотечната картинка, му оставихме адреса на сайта и си тръгнахме по живо по здраво. В който ред на мисли - Сев, благодаря за таблета! Ще се грижа за него докато те няма.
Та прибрах се аз вкъщи с последноупоменатия. И започна великата борба с инсталирането. Ей, двайсет и седем рестарта, по дяволите! Трябва да си залепя жълто листче, на което да пише RTFM. крайно наложително е. Иначе един таблет не мога да инсталирам, Дженова! И така, след като си купих десет пакетчета кафе… мога смело да посрещна четирите си дни. И явно перманентно ще съм схваната. Има нещо неудобно в това да седиш на малко бюро, а пък таблета да е голям, понеже трябва да си преместиш стола далеч от бюрото и да държиш таблета на коленете. Това е единственото обяснение, което имам, за ужасните болки в раменете. Но те няма да ме спрат. Вече дори свикнах с него (макар че съм непреклонна: искам МАЛЪК!!! таблет) и ако ще да остана скована четири-пет дена… ще рисувам. Много е хубаво.
Между другото, харесах си нова песен. От едното AMV на Advent Children, което имам. Казва се Awe Of She и е на Lapis Lazuli. Ако напишеш в гугъл името и групата, ще ти изкара 50 сайта, откъдето можеш да я изтеглиш безплатно. Странно е, че и REDEMPTION я имаше за безплатно теглене. Уви, песента от другото AMV не мога да я намеря. Казва се Oracle на Kittie, само че не оригиналната, ами има много приятни женски вокали на места. Ако случайно я намериш, моля те, кажи откъде.
Между другото, тия Kittie имат песен Loveless. Сладко.
Awe Of She ще я пусна скоро. Вероятно като нарисувам Клауд, понеже текста ми се връзва само с него. Всъщност, току-що се сетих, че доста повече се връзва с Винсънт. Винсенто-саааааан!
Та така. Сега завършвам Кадаж. Малко така за разгрявка и свикване с уреда. След малко, както вече казах.