Честит рожден ден, Ери :)

…или качамак. Въпрос на вкус. Но без сирене. С малко праз. Мама каза: “Да има малко зеленина там.” и аз ръсих, ръсих. Дори не загоря. О, света кухньо. На какво е способен човек за един кабел. Върнах се значително по-рано, отколкото планирах. И всички ми липсваха по някакъв странен начин. Лошо е, когато човек си има някаква слабост, нали? по едно време си нямах, но ето пак. слабостите са като малки бомби с часовников механизъм и най-противното е, че дори ен чуваш взрива, когато стрелкичките се спрат на 12. имам си нов часовник. има цвета на луната. и радио управление на часа. свети в тъмното. плаши ме. но не мога да го повредя и да го върна. подарък, пък и 6 месеца гаранция. Винс е жив. Жив е и съм щастлива. Макар че не е моя герой, макар че… но толкова се радвам, че ще е с нас за още малко, за съвсем мъничко, колкото да го гушнем и да го целунем за последно. Винс, колко ми се иска наистина да си тук, а не там, зад екрана. *завива се самотно в крилото си*

This entry was posted on Thursday, May 4th, 2006 at 22:35 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.