Холи
И така, днес е Големият Ден, тоест беше. Прекарах солидни дванайсет часа в компанията на Винсънт (четири с Аерит, десет с Клауд, шест със Сид, не ме интересува по колко са били с Юфи, Тифа, Барет и Кайт Сит). Лунната арфа пак упорстваше, но този път Гугъл биде отзивчив. Било много лесно да се вземе. Долу има спойлер таг, там пише.
Гледах как Сефирот убива Аерит, с която не съм се разделяла от началото на играта. Три пъти, за нещастие. Три. Беше ужасно. Наречи ме свръхемоционална, обаче два от трите пъти плаках (третия път си затворих очите… така че май не се брои за гледане…). И как не - обещах на майка й да я върна жива и здрава - няма да я върна, обещах й да я кача на Хайуинда - няма да я кача, обещах й втора среща, е, няма да има… Всичко това е ужасно тъжно :/
Разбира се, тя трябваше да умре и практически не е наистина мъртва — това в някой по-следващ спойлер таг, като ми се допревежда — но… все пак. Сега през цялото време някаква… Тифа. :/ Не я ща нея. Та… както и да е…
Свърши първият диск и ей ти на нов проблем - тамън завеждат Тифа в газовата камера, тръгва филмче… и край. Играта умира. Пачове, мачове - нищо не действа. Накрая проявих малко - о, чудо небесно! - ум и отидох да го видя това филмче. Еми как, баси, няма да забие, като последните четири секунди са червен екран? Айде тегли сплитер… ама сплитера не бачка. Айде тегли сега филмче с лошо качество и печи нов диск. Както и да е, измамих я играта… Изобщо… Мастър.
Което изобщо не променя факта, че Ае я пронизаха с двуметров меч в гърба и се ухилиха гадно - Ери, това на какво прилича? АЗ лично никого не бих намушкала в гръб, ако мечът ми е два метра. Та… да.
Споменавала ли съм в близките часове, че искам таблет? Да? Окей… няма да напомням.
Всъщност, само исках да се изфукам колко съм умна (хахаха) че се справих със забиващата игра. Мда.
Та… вместо да опитваш да се качиш на стълбата с [ok] натискаш [up] и едновременно с него [enter] — но не -съвсем- едновременно: първо нагоре и след това задържаш на окей. И това е цялата философия.
Забравих какво друго щях да пиша. Както и да е. Може и да се сетя.
[/end spam]
July 1st, 2006 at 19:10
Moje bi zatova prirodata ne ti e dala dvumetrov mech,milichko. :p
Won’t remain, remain in memory.
Won’t remain, remain in memory.
Sephiroth, Sephiroth…
So…imam chuvstvoto che vsichkite tezi razqsneniq shte mi potrqbvat nqkoi den,nqkoi den,kogato…No oshte e dalech. Sujalqvam za Ae.Beshe sladka.No pone beshe podgotvena.
Come, my son. Come, my son
Come here, give me death once more
Come, my son. Come, my son
Come here, give me…
July 1st, 2006 at 19:11
Не е вярно, тя въобще не знаеше, че ще умре!…
… добре де, не беше убедена…
… оф, просто го подозираше!…
:(( Аз го знаех де… соу… Днес си представих как най-после свършваме с пращането на четвъртия диск и аз с подла усмивчица те питам “С или без уолктру ще играеш?” :р
Вече се чувствам виновна задето така тотално те оспойлих.
Say… изплаши ли се, когато оставаха десет минути до края на филмчето с Винс? :р
July 1st, 2006 at 19:12
да.уплаших се,че няма да оцелее до края,а като тръгна песента,видях само лилавите прашинки и се успокоих. Още не ми се вярва. :( За Сеф,виж,се примирих някак си,но защо и Винс.не можеха ли да ни оставят поне единия?
не би трябвало. демиджа на зарибяването напълно покрива този на оспойлването.