Жестоко ^-^. макар че ако тярбва да съдя по резултатите на другите,сигурно няма и грам истина.
Your Famous Movie Kiss is from The Princess Bride
“This is true love - you think this happens every day?”
Добро утро, любов. Два часа информатика, от които учим петнайсет минути. Тъкмо време да препиша тетрадка по история.
Не знам защо, но след като вчера тотално си оплюх класа :р днес всички са много любезни. Може би е някакъв празник, а може просто да са получили хранително отравяне.
В момента цялата група се забавлява със скенера, чудят се какво освен тетрадки, бележници и банкноти да сканират и се показват като по-големи глупаци, отколкото дори аз мислех, че са. Или просто се лигавят. А то е принципно същото.
Боян искрено се засегна от моето незнание какво е dpi. Аз всъщност знам. Въпроса е, че спорим дали dpi е резолюция, когато опре до скенери. Аз казвам да, понеже имам скенер от четири години и добре знам, че ако сканираш на 2000 dpi файлът ще стане шейсет пъти по-голям, отколкото на 200. Той казва, че е само за принтера, набра ми на уикито и ме остави да се образовам.
Чувствам се много глупава :)
Не че е нещо ново.И все пак, човек незапознат с мистериите на hp… :)
Ето нещичко и от мен. Мило и оптимистично. Както всякога. :)
Днес сутринта като станах,не можех да си движа лявата ръка.Не беше от оттока покрай татуировката,нито от факта, че през всичките си четири часа сън бях лежала на нея.Не.Имаше нещо друго.Прехвърлих си набързо събитията от вчера и си спомних за онова.Нямаше какво друго да бъде.Вкъщи не държим бинтове,аптеката също беше затворена.7.20 нямаше никой в лекарския кабинет,затова слезнах отново след първия час,като до това време вече едвам стисках зъби… Интересно,че точно когато отново подхванах да чета Май,ми се случи нещо в духа на Великата прерия.А именно… превръзка или по-точно обинтоване от китката до лакътя.Малко ми я пристегна по средата,но това го отдавам на вълнението при сегашния вид на татуировката.Веднага ме разпита подробно как съм стигнала до това състояние.Разказах за бункасая,за мен,за баба и за преживяванията ми през последните дни и веднага ми олекна,стана ми едно такова спокойно и щастливо.понякога искам да разкажа толкова много, да си излея това,което ми се е натрупало,а няма на кого.и така изобщо не разказвам, от страх,че никой няма да ме изслуша.и така, излях си сърцето на един съвсем непознат чове.и съм щастлива. дори ще й простя факта, че забрави да ме предупреди да не си движа много ръката…к ойто факт установих едва,когато тръгнах да се прибирам пеша след руския. Така че веве ме боли и под превръзката.Не си представям какво ще стане с Розата. Сега ще си нарежа от онези дребните краставички и ще си пусна нещичко успокоително за фон,докато се свари водата за чая. После ще си дочета Съкровището от Сребърното езеро и ще се опитам да дремна. Проблем. Заспивам само на лявата страна. Като бебче обаче съм заспивала само по коремче. Може и да се пробвам. Майка не може да мигне,ако не се обърне по стомахче. Проблем. Ами ако бинтът отново започне да се нищи,докато се въртя насам-натам? Отново за Воланд и дефицита на бинтове. Отивам да си правя яйце във филийка.
Една дама пееше “Има дни, има дни, във които не върви”. Сигурно има :р
След убийствената скука тия дни, признавам, дори даскалото ми дойде донякъде разведряващо. Бях първия жив човек… хм… ами… не, бях първия ученик в даскалото днес. Освен може би дежурните? Абе там е, че бях в седем без две. Толкова рано сутрин автобуса си остава полупразен и няма никакво задръстване, в резултат на което се придвижва от последната си спирка до Окръжна само за… Няма майтап. Петнайсет минути. Тъкмо имах време да почета - след промиването на мозъка вчера с “Гордост и предразсъдъци” (реших, че ми трябва нещо много красиво) я хванах за втори прочит. След цял месец без да хвана книга.
Деня беше пълен с изненади. Госпожата по етика (неправилен израз ;) ) ми размаха листчето и каза, че нищо не ми разчита. Какъв й е проблема, аз си разчитам перфектно! Добре де… като се замисля, малко нечетивно идва. Та каза, че ще трябва да й го прочета, което ме смрази (ха, де да беше… каква жега само :р ). Всмисъл… едно е преподавателят да ти чете глупостите, съвсем друго и безкрайно по-унизително е да трябва сам да си ги прочетеш, така че я измрънкотих просто да го напиша отново… и четливо. Промис. Не че тя не опита да ме накара да прочета… нещото. Само че на деветия ред запецнах, взирайки се в ясно изписаната дума “общоприобичан”. Върнах записа две седмици назад. Какво съм мислела? Идеята беше за “общо човешки”. “при” е от “прилича”, а тази дума споменавах в същия момент на Яна. Че… някоя приличала на нещо си. Вече не помня какво. За “обичан” не ми се и мисли =) И така, за часа по история слязохме във видеозалата където аз се върнах към предишния си почерк, с някакви вариации… абе, ако почерка говори за човека - измисли си нова самоличност ^___^ So. Написах го, прекарах часа по физическо четейки на пейката, любезния младеж от лавката ми направи сандвич без краставички и най-сетне успях да предам омразния документ.
Появи се и Класната. “Случайно да ми носиш бележката подписана от баща ти?” пита ме. Е как да не се почувствам горда? Нося я. Сутринта я подписа, а аз дори не знаех, че трябва да я донеса днес. :) Утре сутрин ще стартираме нашия невероятен и ъъъ стремителен (?) ден обсъждайки пиян ли е бил класа на изпращането, или само така се е сторило на всички.
После ъм… малко ми се губят нещата, стана твърде топло и процесора спря да работи.
И, сега, откак се прибрах вкъщи чета нелицеприятни работи. Добре, признавам си, и това ме разведрява. Засрамвам се, но е така. И без това… какво друго да ме направи? Да ме ядоса? И за чий? А и все трябва да си намеря занимание докато антивируса проверява машината. За последно се беше ъпдейтвал на 23ти Март, което ме хвърли в див ужас. До сега - шест вируса из простотиите на майка. Еми, шанс.
Като свърши, ще гледам “Гордост и предразсъдъци”. Забравих за какво щях да пиша. Така или иначе не те интересува много, нали? :)
Sucker love is heaven sent.
You pucker up, our passions spent.
My hearts a tart, your bodys rent.
My bodys broken, yours is spent.Carve your name into my arm.
Instead of stressed, I lie here charmed.
Cuz theres nothing else to do,
Every me and every you.Sucker love, a box I choose.
No other box I choose to use.
Another love I would abuse,
No circumstances could excuse.In the shape of things to come.
Too much poison come undone.
Cuz theres nothing else to do,
Every me and every you.
Every me and every you,
Every me…heSucker love is known to swing.
Prone to cling and waste these things.
Pucker up for heavens sake.
Theres never been so much at stake.I serve my head up on a plate.
Its only comfort, calling late.
Cuz theres nothing else to do,
Every me and every you.
Every me and every you,
Every me…heEvery me and every you,
Every me…heLike the naked leads the blind.
I know Im selfish, Im unkind.
Sucker love I always find,
Someone to bruise and leave behind.All alone in space and time.
Theres nothing here but what heres heres mine.
Something borrowed, something blue.
Every me and every you.
Every me and every you,
Every me…heEvery me and every you,
Every me…he
Every me…he
Every me…he
Every me…he
Мога да летя. Мога и да спра и на ръба.
Мога да не спя. И да се науча да плача.
Мога хиляди неща. И без тебе мога.
Само че искам с теб.
Мога да върна всякакъв жест.
Мога да спя на шумни места.
Мога да върша чудеса с празни ръце.
Да имам каменно лице.
Да пазя страшни тайни.
Мога да казвам “не”.
Мога да чувствам бледа вина.
Да чуя до край всяка страна.
Мога да пазя до теб тишина.
Да те променя.
Да се шегувам с някоай друг.
И да убивам с поглед.
Мога да спра до тук.
Мога да летя. Мога и да спра на ръба.
Мога да не спя. И да се науча да плача.
Мога хиляди неща. И без тебе мога.
Само че искам с теб.
беше много хубаво. или не беше. или Не мога да определя точно колко хубаво.Вчера се събудих и си помислих,че изобщо не трябваше да ходя,днес съм във възторг от хенната.сдобих се с малка татуировка на лявата ръка,малко над китката. Йероглифи, два. На японски, означават Роза. Имаше и AMV-ита. Само 14-тина. И още първото беше за FFVII. На Вегетата AMV-то. He made my day. Но нищо не спечели. А Серенити на Кадаши отиде на трето място. Трябва да си го намеря някъде, някого. И се видях с Ани. И с Буба и Дългокоска. И за първи път от 5 години се добрах до кимоната. Едва не ме събориха на земята, докато ми връзваха втория колан. После се нащракахме. Големи са сладурани. Моят Ангел става все по-красив и по-красив… Все едно е съвсем друг човек.
“Ние сме свине”, каза Ани.сега го осъзнавам. беше права. и си тръгна.
жената свиреше прекрасно.
имаше суши. рибешка кожа с някакво морковче в нея. видях емито. ще се видрим в сряда. декстър също. също сряда. *//*
