Честит рожден ден, Ери :)

и остро желание да издера навън от това с нокти, колкото и мръсно да стане.
\\проблемът е, че това е съвсем физическо и трудно преодолимо желание.

Въпреки листчетата “be gay!” и “усмихвай се =) ” налепени по монитора и десктопа, не се чувствам добре, нито весела, ами точно наопаки, защото половината народ ми се нахвърли с мрънкане да му оправя проблемите, а обратната половина, на която АЗ искам да се нахвърля, я няма, няма, няма (няма) и си има Наталии и прочее хубави неща. Гледах едни снимки сега и още повече ми се иска да издера навън. И после да си оближа пръстите.
(не ти ли писна да четеш това? Теб не те харесвам. Да, точно теб. На теб говоря. Да. Представи си. Много добре знам, че го четеш. Сигурно ти е много смешно.)

Непрекъснато сънувам как трябва да умра заради някого или заради нещо и как бягам, но знам, че накрая ще се уморя и все пак ще спра, и тогава вече ще се наложи да умра, и изведнъж се сещам, че вече съм умирала така, точно с това същото чувство, в сън, съвсем различен от този, но абсолютно с ума си, така че знам, че мога да умра - за него, каквото, който, когато и да е то. Понеже вече съм умирала.
И те, проклетите, си се лепят едно над друго, умирах снощи, защото знаех, че и миналата вечер умирах, и не мога да се сетя дали последното - най-първо умиране е спомен от предишния ми живот, или е просто безкраен низ от нощи назад, дали изобщо е имало нещо такова или си внушавам. Още малко и го усещам, че ще изплува от линията на сънищата и тогава ще знам точно кога, как и защо (за кого) съм умирала, обаче не иска да изплува. Все пак. Много е лошо.
Отново се събуждам с разтуптяно сърце и по цяла минута ме боли та чак не мога да дишам, нито да разбера, че съм будна, нито… нищо.
И елементарното пищене не ми решава проблема, съжалявам. Нито да си гриза пръстите. Нито… нищо. Последния път три чаши вино май че помогнаха, но в момента ми се гади при мисълта за алкохол. Бира също няма. Нищо няма.

Това е то. Шизофренията ме обзема, плезя език до пода заради герой от видео игра, имам чувството че умирам и… психоза, невроза, ревматизъм… хахахахаха.

don’t touch me, I’m sick.

This entry was posted on Wednesday, April 26th, 2006 at 21:34 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.