post travelum

Върнах се току-що от Ямбол. Бяха кошмарни дни — баба и дядо не ме чуват като им говоря, леля ми и Нилс (това, за непросветения народ — мъжа й) не ми обръщат внимание и на практика четири дена преинсталираха какви ли не Уиндоуси и драйвери за каквото има да се кара по машината. Много са сладки като си говорят на `диър`, но не понасям като си крещят. Изобщо, трудно поносимо беше и парвото, което направих като се прибрах, беше да се хвърля на Сиберия (това, за непросветения народ — махината ми) и да си го нацелувам по прашасалата кутия.
Имам нужда от силно кафе (да, вече пия) и силна прегръдка, и двете горещи, или поне да се разрева в нечий скут. Прочетох “Бариерата” и “Белият гущер” на Вежинов и колкото и да ми е любим автор много ме депресира. Особено онзи момент от “Бариерата”, когато Доротея разправя как бабата плачела с насапунисана глава. Имам чувството че отвътре някъде имам голям балон пълен с отрова и ща не ща трябва да го спукам. Аааа. Ще крещя. Не издържам.
July 1st, 2006 at 19:06
Да, това са от онези книги, които те дълбаят почти физически. Крещи. Ако ще помогне, крещи, удряй или пей, понякога просто трябва.
July 1st, 2006 at 19:06
Имам подходящата песен за крещене,само че руска.Ти си ми я давала. :р Искаш ли заглавието?
А що се отнася за силното кафе,защо не пробваш моята рецепта от вчера? 5 ч.л. кафе,още толкова захар,200 мл зелен чай,100 мл кола.Хубаво е да си подготвиш предварително поне още половин литър чай,за да притъпиш първоначалния ефект от кофеиновата бомба.Срок на годност-от 5-6 часа до 2-3 дена.Лично на мен една порция ми стига за половин седмица. Днес ще съм смао на горещ шоколад и маточина.
/ме се оттегля да пише поредния среднощен доклад.Тема Leonardo da Vinci und die Katastrophe von Tschernobyl.Ако случайно ти се договори с някой между 2 и 4 посреднощ,твоя съм! :)
July 1st, 2006 at 19:07
*прегръща те горещо*
July 1st, 2006 at 19:07
Не, за такива ударни не съм готова… аз съм още на `три в едно` и прочее леки работи. От другите ми прилошава.
*гушва Elven в отговор и почти й чупи две ребра*