Отчаяно ми се
пишеше някъде. И защо да тровя живите с проблемите си, казах си. Макар че освен инцидента с горещата тенджера картофи върху крака ми нищо особено тъжно не се случи,чувствам се като на дъното.Някой много оптимист беше казал навремето,че и да си на дъното си има преимущества - от него можеш да гледаш само нагоре, но къде ти оптимизъм днес,в денят на гондолите. Така и не казах не,когато трябваше и утре ще си мъча над последствията. Воланд с мен. Бог с вас. Поне варените картофи не експлоадираха,както ме уверяваше,че ще стане мама. Плевен. Кх.