Честит рожден ден, Ери :)

Снощи с Морвен бяхме на бой с възглавници. Беше велико :р Срещата на Попа беше малко странна - аз бях там двайсетина минути по-рано, защото свърших работата и тате съответно ме изпъди от офиса :) и стоя си аз и гледам кога ще стане :30, и се взирам в едни двама симпатяги, които не знам защо реших, че ми приличат на Ян и Гибли. Аз Ян и Гибли до снощи не ги бях виждала, но се оказа, че онези двамата наистина са приличали на тях. Съдба. Докато си чаках видях, че стоя на метър и половина от Златан, който упорито не ме забелязваше, много здраве. И точно в :25 тълпите се разчистиха и Попа опустя. Не знам на какво се дължи това… и както си гледам - срещу мен се появила една млада дама с туристическа раница, подходяща за пренасяне на възглавници. И гледам и се чудя - тя ли е или не? Тогава се сетих колко добра физиономистка съм. Лошо, Седларов, лошо. Гледаме се ние, след малко идват, както се оказа, Ян и Гибли. И тъкмо си бъркам в джоба да звънна на Морвен, че да видя тя ли е срещу мене, и тя започва да ми звъни. Въх :Р
Повървяхме си до Народния и както си вървяхме се чудехме дали няма да сме единствените с възглавници. Е да, ама не бяхме - едно трийсет души имаше. Включително един младеж с много хубава коса. Ако това има значение.
сайтът на тези симпатяги е принципно тук, но ХИТ пак си дават почивка. Търпение (макар че на мен ми липсва, искам да знам кога е следващия!) тактическа грешка беше да взимам пухената възглавница, защотоо е най-тежката вкъщи — но аз откъде да знам. нали не спя на нея. В следствие на това, две минути след началото на боя не можех да си поема въздух :) Морвен беше с дори по-тежко оръжие, така че сигурно си представяш каква жална гледка бяхме :) За щастие се намериха двама много мили младежи, които нарекохме Хелоуина и Белият Рицар (първият беше със суичър на Хелоуин, а вторият беше чак до възглавницата облечен в бяло, само косата му беше черна. През цялото време си мислех, че ми е адски познат от някъде, но откъде - уви - не се сетих. но съм сигурна, че съм го виждала _някъде_), които си размениха възглавниците с нас, ура. Покрай събитието си го отнесоха и някои невинни минувачи - аз лично цапнах един чичко с балтон, който ми се усмихваше. Ами тъй де. Имах мераци да млатна и хората, които излизаха от театъра, и явно ги беше страх да излязат на площадчето. Здраве да е.
По едно време един от тези хора започна да ни замеря със снежни топки и боят с възглавници се обърна на нещо като бейзбол. Аз лично уцелих две от петте :Р голяма радост.
Гибли ни направи малко снимки, включително една, на която аз в качеството си на Черен Рицар се готвя да се сбия с Белия Рицар. Надявам се да ги видя скоро тези снимки:)
След четирийсет и седем минути усилено млатене си тръгнахме. На мен не ми беше студено - о, чудо! - обаче не можех да се навеждам. Това е то, космодиск ми трябва вече. Ян и Гибли бяха много мили и държаха да чакат маршрутката с мене. Обаче след като половин час нямаше никаква маршрутка, започнах да се замислям дали пък на връщане не минават от друго място. Не минават, оказа се, обаче ми стана много съвестно задето трябваше да висят с мене в студа. Нош лъсмет кося и това си е… но докато чакахме се сетих коя беше сервитьорката от Виктория в малката Арена - онази Бафи или подобно дебилно име от старата реклама на 3в1, която е `филателистка, юрист, дресьорка, три в едно - неочаквано добра комбинация`. На мен това три в едно винаги ми е звучало като нещо много сексуално. Много съм вулгарна, знам, Сев :р както и да е… стигнах до извода, че боят с възглавници е нещо прекрасно. Хаби се ужасно много енергия и сигурно е много полезен за здравето. Освен това е също като онова с чучелото на шефа в японските заводи - дали пък това не е само мит? - хем е почти безопасно, хем те освобождава от всичката лоша енергия. Много разтоварващо. Тате предположи, че скоро ще си има спортна федерация и ще стане олимпийски спорт :Р
за нещастие, аз имам почти неограничени източници на лоши енергии и докато си легна пак ми беше кофти. Троскоти, организации. Защо ли се занимавам? А едва гледах, толкова уморена бях, че едва-едва говорех и през половината вечеря неадекватно се взирах в нищото, просто защото не можех да си фокусирам погледа. Зле.
Забравих да си угася компютъра и цяла нощ са ми пели Цепелин. Това може да обясни защо и двата много… еротични… съня, сънища? какво й е можественото число на тая дума?… бяха с You Shook Me за фон. О боже, как може да сънувам такива неща, ужасна съм. Хм. Тате е сърдит, понеже компютъра му пречи да спи.

Сега ще чакам да стане топло, че да карам ролери в парка.

и ми е някакво гадно. Събота е, а аз трябва да си седя вкъщи, защото няма с кого да се видя. айде то не е до приятели, ама поне някакви добри познати да имах, с които да се виждам. чушки и пача. :/

This entry was posted on Saturday, March 11th, 2006 at 11:57 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.