отчаян осмомартенски пост
снощи изгледахме с татко “Брат 2″, в резултат на което пак си легнах твърде късно. после писах, заради което заспах твърде късно. Виж, ставането обаче не беше твърде късно. сънувах прекрасни неща, които не помня, успях да изпия един чай и дори да не закъснея. хубавото букетче зюмбюлчета не беше лично от Иван, но все пак по негова идея. нищо специално, но все пак сравнително мило. в никой час не правихме каквото и да е. класната ни раздаде по един жълт нарцис и ми заръча да съм хубава като него, но не и толкова самовлюбена. хъ. книжарчето го няма и след малко - като напазарувам, като се изкъпя и като ям… не, без яденето - ще отида още веднъж да проверя дали е дошло, че да си купя “идиот” :/ след това мисля да мина да видя как е Емо. Подозирам, че не си е вкъщи и в края на краищата ще прекарам деня, гледайки новата екранизация по “Гордост и предразсъдъци”. Който ще го имам след 17 минути, йе.
Явор ме покани на среща. Заклевам се, ще пищя. Ужасена съм. Освен това се усещам на приливи все по-влюбена, съответно между тях - ужасно нещастна. Снощи се чувствах тотално отрезвена и пак нямаше алкохол, с който да поправя това. Отчайвам се. Защо мен? Какви илюзии си прави? Колкото повече мисля, толкова повече се страхувам. А дори няма 12! Кой знае до довечера още какво ще ми се случи…
July 1st, 2006 at 18:47
Не го мисли толкова. Каквото стане. Не че аз съм в състояние да изпълнявам съветите си, но поне ти опитай…:)
July 1st, 2006 at 18:49
аз мисля хич да не става… бррр. жесток свят :)
July 1st, 2006 at 18:49
Да, така е. Но мисля, че и той не иска да е жесток, просто е много объркан.
July 1st, 2006 at 18:50
така си е, но нали такава е приказката :)
иначе аз дори го харесвам - понякога…
:_)