случайна мисъл
чудовищата не получават щастлив край.
за чудовищата няма любов.
а вестниците ги прави някой друг.гледах Фантомът. Почти, почти не плаках. Почти.
чудовищата не получават щастлив край.
за чудовищата няма любов.
а вестниците ги прави някой друг.гледах Фантомът. Почти, почти не плаках. Почти.
July 1st, 2006 at 18:28
Чудовищата,които заслужават любов, почти винаги не я получават,а по-големите чудовища,тези,които не заслужават и да ги съжаляваш дори,получават почти всичко.Почти.Понякога наистина се надявам да има някой там горе.Някой,който да гледа и да раздаде поне малко справедливост след като си заминем оттук.
А аз толкова плачех на последните пъти, че накрая съвсем спрях да го гледам. Пък и откакто се загуби малкия Ерик. Още не съм ти разказвала за малкия Ерик.
Пак ще се разминем тази вечер. :/
July 1st, 2006 at 18:30
Не си. Ще чакам да споделиш…
аз тази вечер ще съм на рожден ден на клубния вестник и очаквам много манджа начело с тортата. Ще си заделя и бутилка-две.
Честита баба марта :) много здраве… в положителния смисъл :) Джарет да ти даде коварство и благоденствие {}
подпис: злото полупривидение от таласъмския замък
July 1st, 2006 at 18:30
Точно на връх баба Марта? не беше ли за четвъртък?
Дано не съм изпуснала боя с храна. Пък и само да сте похабили тортата.Сметанова торта е,нали.*получава видение*Да,сметанова е.А аз се кьорих до 22 и нещо в поликлиниката. Да бяхте пратили една палачинка насам?
July 1st, 2006 at 18:30
О, бой с храна не, ама друсахме хора :) аз съм позабравила стъпките. Тортата да, сметанова. Много хубава. Но догодина ще гладувам два дни преди купона… :)
July 1st, 2006 at 18:31
Друсахте ги!? На какво ги друсахте? Не ще да е на това,на което си мисля аз. [: