Честит рожден ден, Ери :)

взе полека-лека да се стопява. Днес, докато вървях сутринта отгоре по магистралата, по средата на пътя, когато вече бях съвсем претръпнала от студ, слънцето се показа за малко между два строежа и ми стана едно такова светличко и топличко, че за първи път от много време изпитах радост, че съм си аз. Тъкмо си мислех как понякога човек толкова дълго ‘изневерява’ на себе си в думите си и действията си, че забравя кой е всъщност. Уврежда се трайно. И после след много много време се присеща какъв е бил и откъде е тръгнал и съжалява. Та зарадвах се,че още не съм се променила дотолкова, че да забравя коя съм и накъде вървя, че съм си аз, че отговарям сама за себе си и че пътят се простира далеч пред мен и нe ми се налага да се връщам,за да поправям каквото и да е.

Не видях моя Странник. Дори в училище. Може би сутрин използва автобус?

This entry was posted on Thursday, February 16th, 2006 at 22:37 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.