Честит рожден ден, Ери :)

Този път без аватар. Все пак бързам. Но за днес ще пиша някой друг път. :)
1. “Имам шестима най-добри приятели.” - бих отговорила, ако ме попитате. Пет от тях съществуват.
2. Черното ми е по-любим цвят от червеното. Осъзнах го едва в събота, когато вървяхме с Дени и Бес към гарата, и тя ми припомни едни от старите ни разговори.
3. Обожавам “Активия”. Чак след това прясното мляко, кафето и сметаната.
4. Първият плакат, който залепих на стената си, беше на “Покахонтас”.
5. Винаги преди да изляза, проверявам дали съм загасила ютията. Дори когато не съм гладила. Навик, прихванат от мама. Тя е маниак на тази тема.  Ако едната е навън, а другата вкъщи, непременно едната ще звънне на другата да я попита за ютията и котлона.

Пост! Първият за тази есен. А вън времето продължава да е прекрасно. :)
Всъщност, трябва да ме извините… Всички вие, невидими малки духчета, които обитавате малките свити блогчета, подобни на моя. Но ето -отново отбелязвам присъствие.
Днес ме пипна коминочистач. Първия, който виждам от години. И ако не беше той, изобщо мисля, че нямаше да се сетя да пиша тук (поне още дълго дълго време). Но помислих си: “Трябва да разкажа на някого за него. Толкова беше миличък и чистичък.”
С майка излезнахме на разходка около 9.30. Да ми търсим маратонки. Няма да ви занимавам с подробностите от семейно-битов характер. Но е важно да се отбележи - Раф харесва само черни маратонки, а такива тук, в Търново, почти няма. И Раф и майка й обикаляха и обикаляха, докато майката на Раф реши, че не може повече ( а беше минал само час и половина! обикновено издържа поне по пет) и предложи да седнем за по едно кафе в “Роял”-а, който е точно пред театъра. И тъкмо се настанихме и започнахме да се възмущаваме от цената на чаша лаваца без сметана, когато до нас изниква някакво старче с дълго черно сакенце, изгладено, панталонки с ръб, бомбе и четка. Загледах се в четката и се помъчих да се сетя къде съм виждала подобни на нея (още не си бях допиласутрешната доза кофеин и бях страшно, ама страшно неадекватна. чак ви става страшно от мен, нали? :)) и се сетих, че такива ги рисуват на опаковките на “Черния Петър”. Старчето се усмихна, промърмори нещо , поглади си бомбето, пипна ме, после пипна и мама. Тя прихна да се смее и посегна да му даде някой лев, а през това време той продължи да пристъпва от краче на краче, да ни смига и да ни бърбори сладко и неразбираемо. Както бърборят бебчетата. После пипна отново майка, пипна й чантата й и прошушна (този път по-разбираемо) “И тук да има”, а майка се засмя, посочи ме и каза “Пипни пак и нея, че ще й трябва.”, той ме докосна по главицата и в този момент толкова ми напомни за дядо, че бях готова да скоча и да го прегърна. Но, разбира се, не го направих. Само му помахах тайно, докато той пристъпваше по-нататък по пътечката между масите. И… не се спря на никоя друга маса. Само на нашата остана. Продължих да го гледам, а шапчицата и ръчичката, стиснала четчицата, в далечината ставаха все по-миниятюрни и миниятюрни.

Ами, аз реших да си хвана парцалките и да си замина от тук. На принципа, че ако нещо не ми е приятно, няма да го правя (добре де, освен ако не Трябва да се направи… ) Тоест, най-егоистично, понеже не ме кефи и си тръгвам.
Нещо-като-лог ще продължа да си пиша на розовия сайт. Пак ще е по-добре, отколкото да се мъча с това тука :)
Еис, предоставям ти го цялото ^^

Happy New Year =)

И без друго истината е твърде невероятна, за да й повярва някой :)

Happy New Year.

Честит рожден ден, Или, как се чувстваш вече на седемнайсет?
О, благодаря, много добре, аз се чувствам по същия начин от известно време :Р

Ери намира това за преждевременно състаряване, но аз имам сравнително лилава коса и това не ме безпокои ни най-малко =) Благодаря на всички мили хора, които по някакъв начин ми честитиха днес (макар че нямам представа как някои са докопали номера ми.всъщност имам, но е представа, която трябва да стои заключена в сандък, зазидан в мазето) :) Бих се радвала да ви заведа на кръчма, но понеже надали ще успея, ще се наложи да ви водя по отделно :р От пожеланията стигнах до два извода: първо, всички ме смятате за много нещастна, и второ, никой (освен леля) не смята, че ми трябва мъж. Да живее феминизмът! :))
Шегувам се, де, приберете ги тия мотики. Просто ми е много весело и се чувствам затруднена да напиша нещо =) насладете се, няма да се случи поне още дванайсет месеца =)

Между другото, за втора година забравих да си пожелая нещо, когато духнах свещите. Райт, може да няма торта, но свещи ще има! Но и без това и аз не знам какво да си пожелая. Не се сещам за нищо достатъчно важно, за което да искам помощ от, хм… свещите? Да, каква помощ мога да очаквам от някакви свещи и без това (кисело гроздето…) Засега ще се съсредоточа да изпълня вашите пожелания =) Особено онези за усмивките и за бирата. Много важни неща =)

Мамо, татко, обичам ви! Мисля, че твърде рядко ви го казвам, но се надявам да не се чувствате ощетени =)
cun&gush ;)

Сетих се, че озни път като писах за глупавите сънища, имах предвид онзи с колата. От време на време сънувам, че карам кола. Обикновено е тъмнозелена и доста неестетична. Справям се доста прилично (досега нищо не съм блъснала), обаче като че ли никак не спазвам знаците. Най-глупавото е, че аз не мога да карам кола заради транспортната фобия, така че обикновено всчко завършва с нуждата да изпия голяма чаша вода, за да си успокоя нервите. Смей се на воля :р
Еис, знаеше ли, че днес е и денят на св. Магдалина? :р

Потвърждавам. Лилавото не ми личи. Малко съм разстроена, защото похарчих един билет за кино и половин Швепс за глупавия оцветител, който косата ми отхвърля. Сега си имам лилавеещ оттенък, ако светлината е благоприятна. Ами какво да направя, че е толкова тъмна. Ако имаше черен балсам - да си купя. Пък то няма. Сакън.
Чудя се дали ще ме махнат от завещанието :р

В крайна сметка, гледах “Фалстарт” и много ми хареса. Повече от вчерашния филм, понеже бяха свели драматичните моменти до минимум и беше много… жизнеутвърждаващ. Ще си го купя на DVD като излезе и ще си го гледам в петък вечер, преди татко да си дойде от работа :р Недейте убива присмехулника, би-бип.
Киното в комбинация на акцията в третата книжарница имаше много благотворен ефект. Купих си лилава химикалка :р само че после реших -все пак- да отида до аптеката, понеже не е много фън да ти е запушен носът. Имах и още някои идеш за аптеката, но не се изпълниха. Ето и защо: стигам аз до аптека №1. Посягам към вратата - не, сори, затворена. Поглеждам към работното време - 10-19, неделя почивен. Дали пък не е неделя? Не, не е неделя. Неделя е концертът на Остава, пък той не е днес. Понеделник е РД, а то пък не е утре. Значи е събота. Хммм. В този момент от масичката пред съседното кафене се чува Глас. И Гласът изрича: “Извиняй, ш искаш ли нещо?” Обръщам се и гледам - някаква жена ме зяпа много ядосано. Дявол я взел, часът беше два и половина! Обедната почивка би трябвало да е свършила преди един час! И тогава Гласът продължава “Ще искати ли нещо?” Ами, да, може би, всъщност вероятно, ще искам нещо. Нали съм дошла. Няколко потенциално хапливи отговора, които ще осигурят вратата да остане заключена, се сблъскват и разтриват чела. Аз мълча потресена. И Гласът отново атакува! “Ама какво ще искате?” Е, стига де. Какво аджеба мога да си купя от аптеката и тя НАИСТИНА ли вярва, че ще го кажа? На главната улица? Ха, да бе. Дори не можах да се сетя за името на лекарството, толкова се шашнах. Не че го забравих (може би просто подсъзнанието ми се бунтува срещу мисълта за такъв вид лечение?) “Моля?” казвам най-после. АптекАрката и дружките й вече се хилят, в който момент аз от шокирана ставам по-скоро… раздразнена. “Щот` ко искъти нещо по-нормално кат някой аналгин то може от всягде да си земете!” Ахаа, това е някаква Много Специална Аптека. Сигурно вътре има неща, дето ги няма другаде. Уау. Но моите покупки аз мога да си ги набавя отвсякъде, може би с изключение на хапчетата. Но тях по-вероятно да ги няма именно тук, а и нека не забравяме, че не си спомням името им. Гут. Зер гут. Пращай ме ти при конкуренцията, аптекАрко. “О, ами не, нищо специално, ще ида другаде!” казах с дружелюбна усмивка, докато се изтеглях в противоположна посока, точно докато тя тръгваше към мен. За съжаление усмивката мутира в гримаса със стиснати зъби преди да я подмина и не се сдържах да процедя (но много тихичко) “УМРИ.”
Следващата аптека беше с надпис “стопанска”, затова я поогледах малко. Съвсем нормална си изглеждаше. Но не влязох. Влязох в третата, купих си капки, обиколих я и тъкмо се чудех дали да питам за хапчетата, ама се отказах. Не се сетих за името.
Няма нужда да споменавам, че доброто ми настроение се беше изгубило по пътя, така че не ходих да си купя грейпфрути. И без това са ми останали много малко пари за харчене. Твърде малко. Всъщност, не знам колко. Понеже си оставих голям резерв в парите за билети. Но така е по-добре, защото няма да се увличам в харченето. А и билетите могат да се окажат наистина скъпи. Както и да е… На връщане минах покрай самолета. Много ми е тъжно като я видя със скобите на колелата и надраскана и… ужасно е. Откровено си ме потиска.
Още не съм решила да ходя ли на концерта на Остава или не. Практически, това ще е единствения ми подарък за рождения ден, понеже другите вече ги получих (и повече няма да получа, защото няма да ме хванат… макар че вариант Г с ходене на кръчма също ми звучеше добре… като миналата година, но с повече хора. Но вариант Б, тоест крий се и яж шоколадов сладолед, спечели) Плюсовете са, че е безплатно и започва в осем и половина. Минусите са… ъм… не знам кога ще свърши, не знам ходи ли ми се… баба ми ще дойде с мен @.@ това вече е направо трагично. А, друг минус е че… не знам дали ми харесват. На предния концерт се чувствах глупаво. Може би наистина не знам как да се забавлявам.
Обикновено бирата е добра оферта.
И черния шоколад с грейпфрут също.
Да не споменаваме папката slmsc.
Ти как мислиш, да отида ли? :р

Три рандъм факта:
1. Вкъщи ходя боса.
2. Когато не знам какво ми се слуша, отварям Bands/Groups категорията на tFl.org и си избирам група по името.
3. Компютърът ми се казва Сиберия (трябваше да е име за котката ми, но така и не ми позволиха да си гледам котка)

Още веднъж, честит рожден ден, Ери миличко :) Вече можеш да гледаш V for Vendetta в Арена, честито :D
Извинявам се за днешния километричен пост, но колкото по-малко неща ми се случват, толкова повече пиша. Просто заради хубавата клавиатура и самото писане :wink:

Подозирам, че днес ще бъде един многo, много уморителен ден. Засега:
*успяха да ми втълпят, че съм адски несериозна; че обичам да се гавря с хората и да се подигравам се с чувствата на де що видя; не мога да играя neopets.
Да, Ети, отново се вманиачих по ‘онова’ и този път няма да ми мине толкова бързо или поне не веднага (или поне не веднага след като събера още 400 000 точки и си купя бебешката четка). За всички, които са на една идея разстояние от това за какво става дума - по-добре, че не знаете. Знанието е щастие, но не и в този случай. :)
Фу, вече ми накачиха поздравителните топици, още никой не е позвънил да честити, но 1:57 е и няма да храня излишни надежди. Досега храних оранжевите катерици, след малко като се уморя да пуцам по клоуните, ще си оправя леглото, ще си пусна Лейдитрон и ще се отдам на размисли. Хубавото е, че…
*с него най-сетне се изяснихме; с него също. Остават само един, ако не броим Б. С него чак наесен.
*още не съм се уморила дотолкова, че да спра да пиша, дори това да са само някакви… глупости. Да, откъдето и да го гледам, продължават да ми се виждат глупости. Душа, мислила ли си за нов блог? С нещо по-весело за фон? Този ме депресира. Лошото е, че 22 юли вече е факт. Около 16 бащата ще дойде да вземем подаръка от Техно маркета, а около 20 - излизане?
Ето веселата част. Имам бисквитки. Всякакви. Шоколадови, квадратни правоъгълни, с лешници, без лешници, с фъстъци, обикновени, под формата нацветчетa или на топчета,залепени върху цветчета. Като копченца са. или както би казала Ан:”поничка”. Все пак ще стана да метна палачинките. Какво е един рожден ден без палачинки, питам аз? Като пчелин без мед или… домат без сметана?Загубих си мисълта. Мило, редовете пак се ‘разсеяха’. Кажи ми истината… всичко е заради шибаните цитати, нали? А вечерта ще ходим на откриването на танцовия фестивал и ще видя Цвети. И още дузина приказки. И ще има сметана и… много малини. Воланде, колко ми се спи.
*гушва още веднъж радостно всички*
Хора, вече съм на 18. Проклета възраст, няма нито една песен посветена на нея.
И за малко да забравя…*холи шит хепънс, right?* обичам вии! ^-^